Магическо кралство за продан. Продадено

Коболдите се поклониха. Бяха стегнати, с отпуснати устни, от които се подаваха остри зъби зад страшничките им усмивки, и те тихо просъскаха.

— Парснип е истински коболд — каза Куестър. — Той е вълшебно същество, предпочело да служи в човешки дом, вместо да ловува. Неговото племе е едно от ония, които са напуснали вълшебния свят и са останали тук. Буниън е по-скоро горско същество, отколкото домашно. По произход е коболд, но е запазил и някои от чертите на други вълшебни същества. Може да минава сред мъглите като вълшебно същество, но не може да остава там. Способен е да прекоси целия Ландовър с бързината на вълшебниците, но също както и Парснип е свързан със Сребърния дворец и винаги се връща тук.

— По причини, които хората и кучетата могат само да предполагат — намеси се Абърнати.

Буниън мрачно му се усмихна и изсъска. Бен дръпна Куестър Тюс встрани. Едва успяваше да прикрие раздразнението си.

— Какво всъщност става тук?

— А? — неразбиращо го изгледа Куестър.

— Наблюдавай устните ми. Ако правилно съм те разбрал, кралят на Ландовър живее в някаква си клетка и се обслужва от менажерия. Още ли изненади предстоят? От какво се състои армията ми — може би от стадо добитък?

Магьосникът изглеждаше малко объркан.

— Ами всъщност, ваше величество, вие нямате армия.

— Нямам армия ли? Това пък какво означава?

— Боя се, че се разформирова — още преди десет години.

— Разформировала ли се е? Ами какво е станало с придворния персонал — с работниците, с прислугата? Кой върши тази работа?

— Ние четиримата — Куестър Тюс посочи с ръка Абърнати и двата коболда.

Бен погледна изумен.

— Нищо чудно тогава, че дворецът загива. Защо не си вземете помощници, за бога?

— Не разполагаме с пари.

— Как така не разполагате с пари? Ами кралската хазна къде е?

— Хазната е празна, няма нито стотинка.

— Не се ли събират някакви пари от кралски данъци? — Бен започваше да повишава тон. — Как са се разплащали някогашните крале?

— Чрез данъци — Куестър хвърли гневен поглед на Абърнати, който клатеше глава, сякаш разговорът го забавляваше. — За беда, системата за събиране на данъците се разпадна преди десетина години. Оттогава насам не са постъпвали никакви приходи в хазната.

Бен пусна сака си и сложи ръце на хълбоци.

— Да си го кажем направо — купил съм някакво кралство, в което кралят не разполага нито с армия, нито с придворни, освен вас четиримата, и е без пукната стотинка, така ли е? И съм платил един милион долара за всичко това?

— И не сте изгубили, Бен Холидей.

— Зависи от коя страна се гледа.

— Трябва да бъдете по-търпелив. Още не сте видял и узнал за Ландовър всичко, което трябва. Проблемите с данъците, придворния персонал и армията могат да бъдат разрешени, ако човек се заеме с това. Трябва да имате предвид, че в Ландовър не е имало крал повече от двайсет години. Ето защо не всичко е такова, каквото би могло да се очаква.