Тайната на замъка Тройенфелз
- Автор: Малер Хедвиг Курт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Дончев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка Тройенфелз». Краткое содержание книги:
— Мога ли да ви дам един съвет. Смея ли?
— Разбира се.
— Поверете вашия случай на опитен детектив.
Той махна с ръка.
— Някой Шерлок Холмс, който да извърши чудеса с предвидливостта си? Съдът направи всичко, за да изясни случая. Не вярвам в чудеса. Сам претърсих стаите на жена си до последното кътче, никаква следа не открих. Убеден съм, че жена ми сама е взела отровата от писалищната ми маса и изляла в чашата с вино.
— На това мнение ли е контеса Беата? — запита бавно Гризелдис.
— И тя вярва, че жена ви се е самоубила?
— Да, тя вярва в това, убеди и мен.
Гризелдис се замисли многозначително.
— Уверен сте и не предприемате нищо, за да откриете истинския виновник.
— Друг виновник няма. Кой в замъка Тройенфелз би могъл да поеме такъв грях? Не, не, моята жена се е самоубила от моментен каприз.
— Тогава тя щеше да остави някаква бележка или прощално писмо до детето си.
— Не го е направила, защото е смятала всичко за шега.
— Тогава би оставила писмо, за да бъде шегата й по-ефектна.
— Вие сте осведомена за характера на жена ми. Да, и аз се чудех защо не е придала по-голяма театралност на постъпката си, вместо така мълчаливо да напусне живота. Претърсих всичко, но нищо не открих.
— Ще сметнете ли за неприлична молбата ми да прегледам стаите на покойната?
— Обикновено не позволявам на нетактични любопитни да шетат в тия стаи и ги заключвам. Но на вас с удоволствие ще дам ключовете. Те са у мен.
— Благодаря ви, господин граф.
— Не се ли боите да влезете в тия стаи?
— Не.
— Но защо искате да ги прегледате?
Тя се смути в първия миг, но после го погледна дръзко в очите:
— Имах един странен сън, който ме подсети да видя тези стаи.
— Какъв сън?
Тя се поколеба за миг, после тихо каза:
— Сега не бива да го казвам. Може би по-късно…
— Как да повярвам…
— Той беше мъгляв и все пак толкова ясен.
— Вие сте моят нежен лекар на душата — рече той.
Гризелдис се усмихна. И заговори:
— Бих ви задала няколко въпроса във връзка с моя сън.
— Слушам.
— Спалнята на жена ви не се ли намира точно под моята, долепена до кръглата кула?
— Да.
— На стената има ли тъмни тапети от дърво, които завършват с дебела дъска?
— Да.
— Тук-там тази дъска прекъсва ли се от пиластри?
Той я погледна въпросително.
— Някой ви е описал стаята.
Тя поклати глава.
— Не, видях я насън — със светла мебел, която не подхожда на тъмните тапети.
— Видяхте я насън?! Не, това е невъзможно.
— Значи моето описание е вярно? Леглото бе до стената, която граничи с кулата. В това легло видях да лежи една хубава светлокоса глава, едната й плитка беше преметната като панделка около шията.
Графът изведнъж подскочи.
— Наистина! Алис винаги увиваше една от плитките си около шията. Тя казваше, че я топлела като шал. И това видяхте насън?
— Да, съвсем ясно.
— Какво друго видяхте?
Гризелдис тръпнеше от вълнение, но се стараеше да изглежда спокойна.
— Не мога да ви кажа всичко, което видях. Само това: над дървените тапети видях нещо светлосиньо, сякаш небето бе влязло, а самата стая беше затворена.
— Стаята е тапицирана над дървените тапети със светло синя коприна. Знаете ли какво мисля за вашия сън?
— Какво?
— Че сте подочули това-онова и после сте го сънували.
Тя енергично поклати глава.
— Не съм чула нито дума за тази стая, също тъй както не бях чула нищо и за плитката, която вашата съпруга завивала около шията си. Никога в живота си не съм сънувала толкова ясен и жив сън, чиито подробности запомних много добре. Ако стаята на госпожа графинята изглежда такава, каквато я видях в съня си, тогава този сън има за мен още по-голямо значение. Горя от нетърпение да видя стаите на покойната.
— И няма ли да ми кажете нещо повече за вашия сън?
— Един глас ме съветва повече нищо да не разкривам. А мога ли да попитам имаше ли жена ви някакъв пръстен… една златна халка с розетка, завършваща с две висулки от рубини? В средата на розетката има също един рубин.
Графът добродушно се засмя.
— И това ли видяхте насън? Видели сте го на ръката на моята братовчедка, иначе не бихте могли тъй точно да го опишете.
— Контеса Беата има същия пръстен?!
— Получи го подарък от жена ми.
— Този пръстен видях на сън. Никога не съм го виждала у контеса Беата. Мога ли да го разгледам?
— Помолете моята братовчедка да ви го покаже. Да, спомням си, че не се разделяше с него. Не съм обърнал внимание дали го носи сега.
— Имам съображения. Контеса Беата не би изпълнила молбата ми. Мога ли да ви помоля да я попитате днес на масата за пръстена? Нека ви го покаже. Но така, че тя да не разбере, че изпълнявате мое желание.