Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)
- Автор: Хьойзинха Йохан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Злата Техова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)». Краткое содержание книги:
Играта е „първична човешка функция“, играта е „един от фундаменталните духовни елементи на живота“. Но играта е и главен културообразуващ фактор, тя е елемент на всяка култура и е толкова съществена, че прави всяка култура да протича като игра. „Културата в по-ранните й фази се играе. Тя не се ражда от играта като жив плод, който се отделя от тялото на майката, а се развива в играта и като игра.“
„Homo ludens“ предлага една от най-оригиналните концепции в съвременната философия на историята и философия на културата. Тя търси единния източник на такива различни и разнообразни човешки дейности като език, закон, война, познание, поезия, философия, изкуство и изобщо цивилизация в нагона (или подтика) към игра и в играта и игроподобното иска да открие първичния източник на много от феномените на духовната и материалната култура.
Хазартните игри са част от религиозната практика при много народи.69 Има нещо общо между разпределението на едно общество в две братства и различното оцветяване на дъската за игра или на пуловете. В древноиндийската дума gyutam значенията борба и хазартна игра се преплитат. Забележителна връзка има между представата за зар и стрела.70 Светът е представен като игра на зарове между Шива и неговата съпруга. Годишните времена — rtu, са представени като шестима мъже, които играят със златни и сребърни зарове.71 Германската митология познава също богове, играещи на табла. След подреждането на света боговете се събират да играят. И когато светът след неговата гибел отново се възроди, подмладените богове намират златните табли, които са притежавали.72 Хелд използва това изследване и по-точно факта, че основното действие на „Махабхарата“ се върти около хазартната игра, на която играе царят Юдхищхира с Кауравите, за етнографски извод. За нас най-вече е от значение мястото, където се играе. Това може да бъде един прост кръг, dyutamandalam, който обаче в този случай има магическо значение. Очертан е грижливо с цел гаранция срещу измама. Играчите не бива да напускат кръга, преди да са изпълнили своя дълг.73 Често обаче за провеждане на играта се определя специална зала, обявена изцяло за свята земя. Цяла глава от „Махабхарата“ е посветена на построяването на игрална зала — sabha — за синовете на Панду и техните противници.
Хазартната игра има и сериозен характер, тя е част от култа и Тацит несправедливо се е чудил на факта, че германците трезво и сериозно са хвърляли зарове. Хелд счита, че поради сакралното значение на играта със зарове не можем да смятаме примитивните игри за игри в пълния смисъл на тази дума.74 Аз решително се противопоставям на това мнение. По-скоро мястото, което заемат тези игри в култа, е мотивирано именно от техния игрови характер.
Агоналната основа на културния живот в древните общества се илюстрира най-добре от описанието на обичая на индианските племена от Британска Колумбия, наречен в етнографията потлач.75 В най-типична форма, описана при квакиутлите, потлач е едно голямо празнично тържество, при което една от двете групи с много представления и различни церемонии дарява изключително богато другата група с единствената цел да покаже своето превъзходство. След задължителното възнаграждение дарените имат единствено задължение да устроят на другата група съответно празненство и по този начин да се опитат да покажат своето превъзходство. Тази форма на даряване властва над целия обществен живот на племената, които я практикуват: техния култ, правни норми, изкуство. Раждане, брак, посвещаване на младите мъже, смърт, татуиране, поставяне на надгробен камък — всичко това е повод за потлач. Един вожд прави потлач, когато строи нова къща или когато поставя тотемичен стълб. По време на потлач родовете или племената пеят свещените си песни, показват си маските, карат своите жреци да дадат израз на своята обладаност от духовете на племето. Но основното е все пак раздаването на богатствата. Организаторът на празника по този начин пропилява богатствата на целия род. Но тези, в чиято чест се прави празникът, се задължават да направят още по-голям потлач. Ако длъжникът не е в състояние да се издължи, той губи честта си, името, тотемите си, герба, светските и религиозните си права. По този начин се разменят богатства между най-знатните семейства на племето. Смята се, че първоначално потлач се е провеждал между две братства на едно племе.
69
Stewart Culin, Chess and Playing-cards, Ann. Report Smithsonnain Institute, 1896. Срв. G. J. Held, The Mahabharata, an Ethnological Study — дисертация в Лайден, 1935 г. Тази работа също е от голямо значение за добиване на представа за връзката между игра и култура.
70
Held, I, с, р. 273.
71
Махабхарата 13, 2368, 2381.
72
J. de Vries, Altgermanische Religionsgeschichte, II, Berlin, 1937, p. 154–155.
73
H. Luders, Das Wurfelspiel im alten Indien, Abh. K. Geselsch. d. Wissenschaften, Gotingen, 1907, Ph. H. Kl. IX. 2 p. 9.
74
L. c, p. 255.
75
За значението на думата, която е избрана от многото различни думи в езиците на индианците, за обозначение на споменатото явление вж. G, Davy. La Foi juree, These, Paris, 1923; id., Des Clans aux Empires, L’Evolution de l’humanite, no. 6, 1923, M. Mauss, Essai sur le Don, Forme archaique de l’echange, L’annee sociologique. N. S. 1,1923-24.