По мъж така не съм копняла
- Автор: Бийман Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По мъж така не съм копняла». Краткое содержание книги:
Той се притисна неудържимо към нея и Сара ясно усети възбудата му. За момент тя се сгуши в прегръдките му, а след това вдигна глава и го погледна. Искаше да каже нещо, но само се надигна и го целуна отново.
— Тук няма да останем дълго необезпокоявани, Мат, — прошепна му развълнувано.
— Знам, знам.
С усилие на волята той я пусна и се замисли.
— Според тебе, какво ще направи майка ти, ако сега влезе и ни завари така? Дали ще грабне веднага бойната си лопата?
Сара поклати глава засмяна.
— О, бедничкият! — тя посочи към библиотеката. — Ако искаш да се позанимаваш малко — ето там е моят касетофон. Малко е прашен, но да не ти прави впечатление. Не сме го използвали дълго време. Всъщност от смъртта на Грег.
Мат взе внимателно апарата от лавицата. След това, седна на килима и се огледа за контакт.
Сара донесе една касета, даде му я и го загледа как безуспешно се мъчи да натисне бутона за старт. Касетофонът не проявяваше никакви признаци на живот.
— Сега убеди ли се със собствените си очи, че е повреден? Съвсем се е скапал.
— Не се е скапал! Просто се е повредил — измърмори Мат и се зае да изследва внимателно апарата. — Тук свети ли някоя лампа, когато е в изправност?
Сара коленичи до него и посочи един червен бутон.
— Ами… като натиснеш ето това копче тук…
— Ммм… — Мат се замисли дълбоко и заразглежда задната страна на кутията. — Да имаш случайно някакви инструменти? Например отвертка или клещи? Ако намериш и един поялник, ще съм ти безкрайно признателен.
— Мисля, че имаше. В кухнята се въргаляха някакви отвертки, а останалите инструменти сигурно са в килера.
— Ще ида да погледна.
Когато се върна, видя, че Мат е разглобил касетофона на части. Около него бяха разхвърляни безразборно касети, а отстрани стояха Ейнджи и Сенди с развълнувани лица. Майка й също присъстваше. Беше се настанила в едно кресло и наблюдаваше операцията с интерес.
— Ето, това са инструментите на Грег.
Сара подаде с гордост комплект отвертки, два чифта клещи и поялник.
— Много добре, сигурно ще потрябват! Мисля, че открих повредата и ще мога да го поправя.
Мат отново се съсредоточи върху плетеницата от кабели и платки, пръснати върху килима. Ейнджи и Сенди се включиха тутакси в играта. Сара ги наблюдаваше замислена. Чудеше се как може мъж като Мат да се занимава с такива глупости. Кой беше той всъщност и какво целеше? Тя си даде още веднъж сметка, колко малко познава този човек.
Дъщеря й и Сенди явно се забавляваха чудесно. Сара се питаше как Мат успява да се спогажда толкова добре с всички. Обзе я прилив на нежност към него. Изчерви се и сведе поглед, сякаш всички наоколо можеха да прочетат мислите й.
Накрая Мат остави инструментите и натисна бутона за старт. Чу се звънът на китарата на Сенди и пеенето на Ейнджи изпълни стаята. Събраха инструментите. Заедно с Мат Сара ги отнесе в килера.
— Ейнджи значи много за теб, нали? — попита Мат, докато поставяше поялника на лавицата.
— Изключително много! Не знам какво би станало с мене, ако я нямаше!
— Тя наистина има голям талант. Освен това изглежда се интересува от всичко, което става около нея. Одеве направо ме засипа с въпроси.
— Може би трябваше да я предупредя да бъде по-внимателна — усмихна се Сара.
— Но защо? Приятно ми е да говоря с нея! Любознателността е положително качество, скъпа — притисна я към себе си и я целуна нежно. — Ейнджи ти е дар от бога, Сара. За тебе, майка ти и починалия ти съпруг.
— Благодаря ти, Мат! Благодаря, че слагаш и Грег в сметката. Той загина, когато Ейнджи беше на пет години. Беше много малка, но въпреки това мисля, че Грег остави дълбока следа в живота й. Тя много прилича на него — Сара се загледа във вратата и по бузите и се търкулнаха сълзи.
Мат я притисна по-силно.
— Толкова съм щастлив, че ме допусна в живота си, Сара! — хвана я за ръката и я поведе по стълбите. — Ето, скъпа, мисля, че се нуждая от още една глътка от твоето разкошно и неповторимо кафе.
Сара го настигна и го целуна по бузата.
— Който стигне пръв, печели — извика внезапно тя и се втурна нагоре.
Мат погледна как тя се изкачи леко, почти без усилие и я последва. Тялото му властно желаеше Сара. Контролираше се с големи усилия. Тази жена беше влязла трайно в неговия живот, искаше му се да е винаги с нея.
Седмиците летяха неусетно. Понякога небето беше черно от облаци, а понякога се извиваха такива бури, сякаш щеше да настъпи краят на света.
Но Мат беше наблизо и неприятностите изглеждаха много по-поносими от друг път. Никога преди Сара не беше изпитвала такава радост от работата си на рибарската си лодка.