Магическо кралство за продан. Продадено

Бен запристъпва напред, като нервно гледаше нагоре към кулите и парапетите. Камъкът бе влажен и ъглите и процепите — покрити с паяжина.

— Другите ли? Кой други?

— Ами останалият дворцов персонал, ваше величество. Не всички напуснаха службата си при краля.

— Не всички ли били напуснали?

Но Куестър или не го чу, или просто не му обърна внимание, забързан напред, и Бен беше принуден да ускори крачка, за да го стигне. От входа минаха през тесен двор, тъмен и мрачен както целия замък, и оттам през един втори вход, по-малък от първия, влязоха в къс коридор и едно фоайе. Бледа светлина се процеждаше от високите, сводести прозорци и се смесваше с мрака и сенките. Бен се огледа наоколо. Дървените подпори и банели бяха изтъркани и чисти, камъкът също бе излъскан, а по стените и пода имаше килими и гоблени, запазили донякъде цвета си. Останали бяха дори някои обемни мебели. Ако не беше тази сивота, която сякаш бе оставила отпечатъка си навсякъде, стаята щеше да изглежда едва ли неприветлива.

— Виждате ли, че вътре нещата стоят много по-добре — изтъкна пак Куестър.

Бен поклати глава без особен ентусиазъм.

— Чудесно.

Минаха през стаята и отвориха вратата към трапезария с висок свод, дълга маса и столове с високи облегалки, с възглавници от чиста коприна. От тавана се спускаха канделабри от потъмняло сребро. Въпреки лятното време в камината на отсрещната стена гореше огън. Бен влезе след Куестър в залата и се закова на място.

Три фигури се бяха наредили отдясно на масата. Те го погледнаха в очите.

— Вашата лична прислуга, ваше величество — представи ги Куестър.

Очите на Бен се разшириха от удивление. Прислугата му се състоеше от едно куче и две дългоухи маймуни — или по-скоро две същества, които много приличаха на маймуни. Кучето стоеше изправено на задните си крака и носеше панталони с тиранти, туника с хералдически герб и очила. Сакото му бе в златистожълт цвят и ушите му бяха къси, сякаш допълнително поставени. Космите на главата и муцуната му го правеха да изглежда като бодливо свинче. Създанията, които приличаха на маймуни, носеха къси панталони и кожени кръстосани презрамки. Едното бе по-високо, с дълги тънки крака. Другото бе тромаво и носеше готварска престилка. Ушите и на двете бяха клепнали като на Дъмбо2, пръстите им — източени.

Куестър махна на Бен да приближи, двамата пристъпиха напред и спряха пред кучето.

— Това е Абърнати, кралски писар и ваш личен слуга.

Кучето мълчаливо се поклони и го погледна над рамките на очилата си.

— Добре дошли, ваше величество — каза кучето. Бен отскочи назад от изненада.

— Куестър, та то говори!

— Също като вас, ваше величество — начумерено отвърна кучето.

— Абърнати е териер — специална порода, от която са произлезли много превъзходни ловджийски кучета — Куестър замълча. — Обаче той не винаги е бил куче. Преди това беше човек. Превърна се в куче при един доста злополучен инцидент.