Дявол под прикритие

Тринадесета глава

Стомахът на Мерит се сви.

Коя е тя? Шегуваше ли се той? Не… гледаше я така, сякаш беше непозната, която не искаше особено да е в стаята. Нещо със зрението му ли не беше наред?

Гарет й направи знак с ръка да остане спокойна.

— Господин Макрей — обърна се тя към него, — не познавате ли тази дама?

Обърканият му предпазлив поглед се върна към Мерит и той поклати глава.

— Срещали ли сме се?

Гърлото й се сви. Тя кимна, опита се да проговори, но не можа. Осъзна, че продължава да кима безумно и се насили да спре. Да, всъщност прекара по-голямата част от нощта в леглото ми, любейки ме по всички възможни начини. Тя още усещаше следите от интимна болезненост и напрегнатите мускули от вътрешната страна на бедрата си.

А той не я беше познал.

— Това е лейди Мерит — каза д-р Гарет с най-обикновен тон. — Запознахте се преди няколко дни, когато дойдохте в Лондон.

— Вдовицата на Стърлинг — произнесе Киър с онзи груб глас и се намръщи, сякаш усилието да мисли му причиняваше болка. — Моля да ме извините, милейди.

— Ами… всичко е наред — успя да пророни Мерит.

Д-р Гарет протегна ръка, за да нагласи една торбичка с лед на главата му.

— Няма за какво да се притеснявате — каза тя. — Време е за повече кислород. — Тя завъртя клапаните на кислородния цилиндър, свърза го с тръбата и бутилката за овлажняване и допря канюлата до устата и носа му. — Можете ли да подържите това, докато поговоря с лейди Мерит?

— Да.

По мълчаливо съгласие двете жени отидоха до прага. Мерит излезе в коридора, докато Гарет говореше тихо от частично отворената врата.

— Първо… има голям шанс той да оцелее.

— И да се възстанови?

Настъпи тревожно колебание, преди Гарет да отговори.

— Доколкото мога да кажа, има най-малко две ребра, които или са счупени, или натъртени, но така или иначе ще се оправят. Белите дробове са по-сериозният проблем. Има специфично нараняване, свързано с експлозии — виждала съм го веднъж по време на престоя си във Франция, когато един млад войник беше докаран в болницата, и после, когато лекувах пациент, чийто кухненски бойлер беше гръмнал. Въпреки че няма очевидно външно увреждане, силата на взрива води до натъртване на дробовете. Случаят на господин Макрей, обаче, не изглежда тежък. С почивка и добри грижи очаквам белите му дробове и капацитетът на дишане да се нормализират в рамките на четиринайсет дни.

— Слава Богу — прошепна разпалено Мерит.

— По-сериозният проблем е сътресението — травма на мозъка, причинена от удар в главата. Добре е, че не е припаднал и че не заваля думите, когато говори. Но трябва да го прегледам по-задълбочено, преди да дам реалистична прогноза. Възможно е да има трайни последици като главоболие, проблеми със съня, затруднения при четене или работа с числа…

— И загуба на памет?

— Да. Добрата новина е, че той отлично осъзнава кой е и къде живее, и ми каза имената на семейството и приятелите, както и някои подробности за бизнеса си. Последното нещо, което си спомня, е заминаването за Лондон. Смятам, че е загубил спомените от около седмица назад.

Мерит се отпусна на касата на вратата и се вгледа втренчено в лекарката.

Седмица, помисли си тя вцепенена. Малка загуба, биха казали повечето хора, като се вземат предвид всички неща. Може и тя да си е казвала същото неотдавна.

Но сега знаеше колко важна може да е една седмица. Целият живот може да промени хода си само за няколко дни. За един час. За миг. Хората биха могли да спечелят и да загубят света.