Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)
Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)

Электронная книга - «Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)». Краткое содержание книги:

Издателство „Захарий Стоянов“ поднася на българския читател блестящото изследване на Йохан Хьойзинха за играещия човек — „Хомо луденс“.
Играта е „първична човешка функция“, играта е „един от фундаменталните духовни елементи на живота“. Но играта е и главен културообразуващ фактор, тя е елемент на всяка култура и е толкова съществена, че прави всяка култура да протича като игра. „Културата в по-ранните й фази се играе. Тя не се ражда от играта като жив плод, който се отделя от тялото на майката, а се развива в играта и като игра.“
„Homo ludens“ предлага една от най-оригиналните концепции в съвременната философия на историята и философия на културата. Тя търси единния източник на такива различни и разнообразни човешки дейности като език, закон, война, познание, поезия, философия, изкуство и изобщо цивилизация в нагона (или подтика) към игра и в играта и игроподобното иска да открие първичния източник на много от феномените на духовната и материалната култура.
1 ... 26 27 28 29 30 31 32 33 34 ... 111
Перейти на страницу:

Това по-скоро е едно чувство за живота, едно освобождаване, което е изкристализирало в повече или по-малко оформена вяра, проявите на която ще разгледаме по-долу. Да се върнем към описанията на Гране на китайското минало: зимният празник, празнуван от мъжете в „мъжка къща“, е имал драматичен характер. В екстатична възбуда и опиянение са се изпълнявали животински танци, устройвали са се пирове, правили са се облози и са били показвани свещени предмети. Жените са изключени, но независимо от това антитетичният характер на празненството е запазен. Провеждането на церемониите е свързано именно със състезание и непрекъснато движение. Има две групи: едната на домакините, другата на поканените, като едната група представя началото Ян, което означава слънце, топлина, лято, а другата — Ин, представя луната, студа, зимата.

Изводите на Гране отиват много по-дълбоко от представата за квазиидиличния селски живот, основаващ се на племенни, кланови и природни закони. Разширяването на властта на различните религиозни държави върху голямата територия на Китай довежда до раздробяване на двете основни съперничещи помежду си групи. На основата на такива сезонни състезания между частите на племето се появява йерархията в обществото. Процесът на феодализация има за начало престижа, придобит от войните в състезания. „L’esprit de rivalite qui animait les confreries masculines et qui, pendant la saison d’hiver, les opposait en des joutes dansantes est a l’origine du progres institutionnel.“65 (Духът на съперничество, който е въодушевявал мъжките братства и ги е поставял през зимния сезон едно срещу друго в танцови състезания, стои в основата на институционния прогрес — б.пр.)

Даже, в случай че не се задълбочим като Гране в твърдението, че цялата структура на китайската цивилизация произтича от тези примитивни обичаи, ще трябва да признаем, че той е посочил майсторски агоналното начало в китайската цивилизация, където то значително превъзхожда значението за agon в древногръцката култура и има по-силно изразен характер.

Скоро почти всички ритуални действия придобиват формата на церемониални състезания, като например преплуване на река, изкачване на планина, сечене на дърва, събиране на цветя.66 Почти винаги легендарното установяване на една държавна власт се състои в това, че героичният владетел със свръхестествена сила или учудваща хитрост доказва и утвърждава своето надмощие над противниците си. Обикновено един такъв турнир носи смърт на победения.

Казаното по-горе се свежда до това, че всички състезания, включително и тези, превърнати от въображението в героични и титанични борби, с всичките си особености принадлежат на областта на играта. Това проличава, когато човек сравни състезанията, за които китайските предания разказват в митична и героична форма, с днешните сезонни състезания, които съществуват още на доста места в света. Това се отнася за надпяванията и надиграванията на юношите и девойките по време на пролетните и есенните празници. Гране, разработил темата за древен Китай на основата на песни за любовта от Че Кинг,67 посочва подобни празници в Тонкин, Тибет и Япония. Специално за Анам, където тези обичаи доскоро са процъфтявали, всичко е описано великолепно в една парижка дисертация.68 Тук човек е във водовъртежа на истинските игри. Надпяване, игра с топка, ухажване, les jeux de l’esprit (умствени игри — б.пр.), загадки — всичко с взаимно под формата на оживено междуполово състезание. Самите песни са типични продукти на игра със строги, постоянни правила, с различни повторения, въпроси и отговори. Прочитането на книгата на Нгиен е препоръчително за всички, които се интересуват от връзката между игра и култура.

Всички тези форми на състезание са в тясна връзка с култа, понеже при тях е все още валидно убеждението, че са нужни и задължителни за смяната на сезоните, за жътвата, за успешна година.

Ако победата в състезание сама по себе си може да окаже влияние върху хода на природата, то става ясно, че няма голямо значение видът състезание, от който е получен този резултат. Победата в състезание сама по себе си оказва влияние върху събитията. Всяка победа представлява, по-точно реализира за победилите триумфа на доброто над злото. Затова чистата хазартна игра подобно на игрите, които изискват сила или ловкост, може също да има свещен смисъл, т.е. да обяснява и определя божественото поведение. Можем да отидем и по-далеч. Понятията шанс и съдба се свързват от човешкия ум със свещеното. За съвременния човек, желаещ да си онагледи тази умствена нагласа, е достатъчно да си припомни незначителните гадания от детските години, които съпътстват всекидневния живот даже на съвсем уравновесени и несклонни към суеверие хора. Като литературен пример ще приведем Възкресение на Толстой, където авторът описва мислите на единия от съдиите по следния начин: ако направя четно число крачки до работното си място, днес няма да ме боли стомахът.

вернуться

65

Granet, Civilisation, p. 241. Същата тема е развита много накратко и от Хосе Ортега-и-Гасет в статията „El origen deportivo el Estado“, 1924, в периодическото списание El Espectador, t. VII, Madrid, 1930, p. 103–141.

вернуться

66

Granet, Fetes et chansons, p. 203.

вернуться

67

Fetes et chansons, p. II — 154.

вернуться

68

Nguyen Van Huyen, Les chants alternes des garcons et des filles en Anham, These, Paris, 1933.

1 ... 26 27 28 29 30 31 32 33 34 ... 111
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)