По мъж така не съм копняла
- Автор: Бийман Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По мъж така не съм копняла». Краткое содержание книги:
Сенди погледна към Ейнджи, която нервно си хапеше пръстите.
— Какво ще кажеш? Да опитаме ли пак?
— Добре! Помня текста, а нотите, така и така не са ми необходими.
Сара седна отново на дивана, а Мат я придърпа към себе си и взе ръката й.
— Може би ще мога да поправя твоя касетофон — прошепна й той на ухото.
— Не сега! По-добре стой тук и слушай. Ще станеш съпричастен на раждането на една нова звезда.
Ейнджи и Сенди се бяха изправили. Сенди изсвири няколко акорда на китарата.
Мелодията беше приятна, а думите, които Сенди беше написал, бяха прости, но поетични. Гласът на Ейнджи следваше с лекота звъна на струните, като преодоляваше височините без никакво усилие.
Мат прегърна Сара през раменете и я притисна към себе си. Тя беше погълната изцяло от изпълнението. Артистичната изява на дъщеря й я изпълваше с гордост.
В един момент осъзна, че не само песента на дъщеря й е причината да се чувства толкова добре. Присъствието на Мат беше това, което придаваше особеното очарование на този миг. Обърна глава и го погледна. Той й се усмихна и я притисна по-силно до себе си.
„Навън, в открито море, където започва моят живот…“ — Ейнджи завърши песента с кратко либрато, а Сенди изсвири финалните акорди в забавено темпо.
За миг настъпи тишина. В следващия момент обаче, стаята се изпълни с аплодисменти, смехове и коментари.
— Чудесно! Защо не занесеш записа на фестивала на младите таланти това лято, Сенди? — попита Сара и стана да прегърне дъщеря си.
Сенди беше поласкан. Не беше очаквал такова бурно одобрение за творчеството си.
— Само ако Ейнджи дойде, за да пее с мен! Тя е много по-музикална и без нея няма да мога да се оправя.
— Ако можеш и да пееш толкова добре, както свириш и пишеш текстове, от тебе ще излезе нещо голямо — Мат го тупна по рамото.
— Не, сър. Пеенето е работа на Ейнджи. Аз само ще изгоня публиката. Човек трябва да си знае възможностите.
— Нали ви казах, че ще ви хареса — лицето на Хелен сияеше.
— Този път ти прощавам израза „нали ви казах“ — засмя се Сара, — не знам какво изпитвате вие в този момент, но аз самата чувствам нужда от нещо топло за пиене, след като цял ден съм била навън на вятъра.
Всички отидоха в кухнята. Сара не беше особено изненадана от перфектното изпълнение на дъщеря си, но музикалният талант на Сенди беше нещо ново за нея.
Хелен свари какао за Ейнджи и кафе за останалите. После сложи на масата голям поднос със сладки.
Мат се беше настанил на масата толкова естествено и непринудено, сякаш бе седял на това място години наред. Сара го наблюдаваше как дискутира оживено с Ейнджи и приятеля й. Изглежда тримата се бяха харесали от пръв поглед. Лицата им бяха разгорещени и весели и изглежда се забавляваха много.
Замисли се как преди малко самата тя се намираше в прегръдките на Мат. След това обаче той не поиска да се любят. Сара въздъхна. Може би трябваше все пак днес да отиде на „Бет“. Налагаше се да премисли още веднъж всичко. Може би и Мат щеше да дойде с нея. Може би тогава щеше да я целуне, да я вземе на ръце, да я сложи на леглото й… Може би!
В този момент той й хвърли поглед през главата на дъщеря й. Намигна й, сякаш беше отгатнал мислите й. В светлината на лампата очите му изглеждаха тъмносини и напомняха на Сара цвета на небето през лятото — малко след като слънцето залезе. Беше хубаво, когато вкъщи имаше такъв мъж. Колко добре би било, ако можеше да е до нея в студените зимни нощи. Но тогава той отдавна ще си е отишъл. Сара въздъхна едва забележимо.
— Какво не е наред в твоя касетофон, Сара? — попита Мат. — Ако ми го покажеш, сигурно ще мога да го поправя.
Беше се изправил и дойде до нейното място на масата. Отидоха във всекидневната. Мат взе ръцете й и ги притисна до гърдите си.
— От един час чакам удобен момент, за да остана насаме с тебе.
Гласът му беше развълнуван. Тя го погледна изненадано. Той наведе глава и я целуна. Сара преглътна и отговори на целувката му продължително и страстно.
Мат изстена тихо.
— Целият следобед лудея напразно по тебе, красавице! На плажа в „Шоуър Аркс“ ми беше дяволски трудно да се въздържа да правя любов с тебе. Преди малко, когато седяхме на дивана, направо ми бяха настръхнали панталоните — погали нежно немирните й къдрици.
Сара се засмя закачливо.
— Надявах се, че ще поправяш моя касетофон. Ако мислиш да поправяш мене, трябва да ти кажа, че всичко си ми е наред.
— За съжаление, не мога да твърдя същото и за себе си. Сърцето ми се разкъсва от желание. Аз те желая, скъпа. И то тук, на това място и веднага!