Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
Напомняше двореца на Дракула.
— Това ли е дворецът на краля на Ландовър? — попита Бен, невярвайки на очите си.
— А? — Куестър отново не бе в час. — О, да, това е. Това е Сребърния дворец.
Бен шумно изпусна сака си.
— Сребърният дворец ли?
— Така се нарича.
— Значи Сребърният дворец — сияен и светъл? Куестър вдигна вежди.
— Навремето беше такъв, ваше величество.
— Наистина ли? Имало едно време, но то, готов съм да се обзаложа, е било много, много отдавна — стомахът го сви от разочарование. — Повече прилича на Тъмния зандан, отколкото на Сребърния дворец.
— От Ерозията е — магьосникът скръсти ръце пред гърдите си и се загледа към поляната. — Така е от двайсет години насам, ваше величество, не е чак толкова отдавна. Среброто потъмнява и се покрива с патина. По-рано дворецът бе сияен и светъл, за което говори и името му. Камъкът бе бял, дървото чисто, металът блестящ. Нямаше мъгли, които да спират слънчевата светлина. Островът бе потънал в какви ли не пъстри цветя, езерото бе кристално синьо. Това бе най-красивото място на земята.
Бен проследи погледа му и отново се взря в онзи кошмарен сън, който го чакаше долу.
— Как тогава се е стигнало до всичко това?
— От Ерозията. Когато последният истински крал на Лендовър умря преди двайсет години, на престола не се възкачи неговият наследник и започна процес на ерозиране. В началото вървеше бавно, но с течение на годините започна все повече да напредва поради отсъствието на крал. Животът напуска Сребърния дворец и Ерозията е симптом за разрухата му. Не може да се преодолее с никакво почистване, търкане и лъскане на камъка, дървото и метала — магьосникът отправи поглед нататък. — Дворецът загива, ваше величество. Върви по стъпките на своя повелител към гроба.
Бен запримига.
— Говориш така, сякаш е живо същество. Лицето, подобно на прилеп, кимна.
— Точно така, ваше величество — живо същество е, като вас и мен.
— Ала загива, така ли?
— Бавно и мъчително.
— И значи от мен се иска да живея тук — в един загиващ дворец?
Куестър се усмихна.
— Длъжен сте. Само вие можете да го спасите — той хвана Бен за ръка и го побутна напред. — Да вървим сега, ваше величество. Отвътре ще ви се стори доста приятен. Сърцето му продължава да тупти и в него още има живот. Нещата не са толкова лоши, колкото ви се струват. Хайде сега. Ще се почувствате като у дома си. Да вървим.
Те се спуснаха от билото покрай ливадата към брега на езерото, където вълните тихо се плискаха в брега, обрасъл с мочурливи треви. На места се бе разронил и потънал в бурени, образувайки блатисти вирове. Крякаха жаби, жужаха насекоми и от езерото се носеше лъх на риба.
На брега бе издърпана продълговата лодка с извит нос, с глава на рицар, със спуснати планшири и кърма без кормило. Куестър пристъпи и се качи на борда. Бен се настани отпред, а Куестър седна на кърмата. Едва се бяха наместили и лодката потегли. Тя се отдели от брега на езерото и безшумно се плъзна по водите. Бен любопитно се огледа. Не можа да открие какво я бе задвижило.
— Насочва я вашето докосване — най-неочаквано поясни Куестър.
Бен се загледа в ръцете си, хванали планшира.
— Ръцете ми ли?
— Лодката е жива, също като двореца. Наричат я езерната птица. Откликва на всяко докосване на онези, на които служи. Сега вие сте нейният господар. Само ако пожелаете, тя може да ви закара където искате.
— А кое място да си пожелая сега? Куестър тихо се засмя.
— Разбира се, че пред входа, ваше величество. Бен хвана планшира и безмълвно го насочи с мисъл. Езерната птица бързо се понесе над тъмните води, оставяйки след себе си бяла следа.
— По-бавно, ваше величество, по-бавно — посъветва го Куестър. — Твърде нетърпеливи са мислите ви.
Бен отпусна ръце, успокои мислите си и езерната птица намали скорост. Вълнуващо бе да използва тази дребна магия. Пръстите му леко се плъзгаха по гладкото платно на планшира. То беше топло и пълно с живот. Създаваше усещане за живо същество.