Приказки за чудатите [bg]

Ядосани и обезсърчени, гълъбите започнали да разпалват огньове в съседство с катедралата, на места, откъдето вятърът ще прехвърли пламъците върху каменната постройка, надявайки се пожарищата да се разпространят. Рано сутринта на 2 септември 1666 опитите им се увенчали с катастрофален успех. Гълъб на име Несмит подпалил фурната на половин миля от „Свети Павел“. Докато пламъците поглъщали къщата, надолу по хълма се извил силен вятър и прехвърлил огъня върху катедралата. Тя изгоряла напълно — главният кораб, камбанарията — и след четири дни на опустошение същата съдба сполетяла останалите осемдесет и седем църкви и повече от десет хиляди къщи. Градът бил превърнат в димящи руини.17

Гълъбите не били предвиждали разрушение с такива мащаби и се почувствали много зле заради случилото се. Това било съвсем различно от набезите на викингите. Макар че пораженията били сравними, този път вината била изцяло тяхна. Те свикали събрание и се заели да обсъждат дали да не напуснат Лондон завинаги. Може би, изтъкнали някои, вече не заслужавали да обитават този град. Гласовете се разделили поравно и гълъбите решили да се върнат на следващия ден и отново да обсъдят въпроса. Ала същата нощ хората отвърнали на удара. Някои от тях, изглежда, разбрали, че вината за пожара е на гълъбите, и решили да ги прогонят. Те накиснали корички хляб в арсеник и се опитали да ги изтровят. Посекли любимите им дървета и съборили на земята гнездата им. Преследвали гълъбите с пръти и сопи и ги прострелвали с мускети. След тази нощ нито един гълъб не пожелал да напусне града — тези птици са известни със своята горделивост. Вместо това гласували да встъпят във война.

Гълъбите кълвели и цвъкали, разпространявали болести и правели всичко, което им е по силите, за да вгорчат живота на хората. На свой ред жителите на града утроили усилията си по прогонването и изтребването им. Вярно, гълъбите не можели да направят нещо повече от това да дразнят хората, но когато те започнали да строят наново катедралата — истинския символ на тяхната арогантност, — гълъбите разпалили тотална война. Хиляди от тях се спускали върху строежа, рискувайки живота си, за да прогонят работниците. Ден след ден се заформяли свирепи битки между птици и хора и колкото и гълъби да избивали жителите на града, те сякаш само се множали. По някое време се стигнало до патово положение. Строежът бил спрян, изглеждало, че никога вече няма да бъде вдигната катедрала на мястото на „Свети Павел“ и лондонските гълъби ще бъдат преследвани и избивани вечно.