Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)

Такива споразумения са били забранявани неведнъж — между другото и от Карл V62 — даже когато са имали изцяло меркантилен характер. При избора на нов папа се е залагало както при днешните надбягвания.63 Още през XVII век търговията на кредит е била известна като „залагане“.

Етнографията все по-ясно разкрива, че общественият живот през древните културни периоди обикновено се е основавал на антитетичния и антагонистичния строеж на самото общество и че целият начин на мислене на едно такова общество се е обуславял от противоречието на тази дуалистична структура. Навсякъде можем да намерим следи от този примитивен дуализъм, при който племето е разделено на две екзогамни групи. Двете групи се различават по техния тотем. Човек има врана или костенурка като тотем и в зависимост от това има цяла система от задължения, забрани, нравствени норми и почитани обекти, които принадлежат или на враната, или на костенурката. Отношението на двете половини една към друга е отношение на взаимна борба и състезание, но същевременно и на взаимна помощ и размяна на услуги. Те заедно осъществяват обществения живот на племето в една безкрайна редица от строго определени церемонии. Дуалистичната система, която разделя двете половини на племето, се разпространява върху целия му мироглед. Всяко същество, всеки предмет принадлежи на едната или другата страна, така че и целият Космос е обхванат от тази класификация.

Наред с разпределението на племето на две части съществува и групиране по пол, което по същия начин се изразява в един цялостен космически дуализъм, както и китайските противоположности Ин и Ян — женското и мъжкото начало, които в смяна и взаимодействие поддържат ритъма на живота. В основата на тяхната система на мислене стои строгото разделяне на юношите и девойките, които по време на сезонните празници се привличат взаимно чрез ритуални песни и игри.

По време на годишните празненства влиза в действие съревнованието между половете и между двете групи на племето. Културообразуващото действие на празничните състезания от различен род не е обяснено за никоя от великите култури така добре, както това прави Марсел Гране за древен Китай. Заключенията на Гране се основават на интерпретацията на старинни песни, а се потвърждават и покриват напълно с етнографските данни относно това древно общество, факт, който ни позволява да ги използваме като установени културно-исторически данни.64

Гране описва началната фаза на китайската цивилизация като сезонни празненства, по време на които селските кланове организират различни състезания, които трябва да благоприятстват за плодородието и растежа на животните. Известно е, че това обикновено е целта на т.нар. примитивни култови действия. Всяка добре изпълнена церемония, спечелена игра или състезание (най-често свещени) се свързват в древното общество със силното убеждение, че по този начин се постигат нови блага за групата. Жертвоприношенията или свещените танци са благоприятни, сега вече всичко е наред, висшите сили са с нас, световният ред е съхранен, космическото и нашето благосъстояние е осигурено. Но, разбира се, човек не трябва да си представя това съзнание като поредица от разумни заключения.