Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
Бен наблюдаваше всичко, включително и хората, от известно разстояние, тъй че не можеше със сигурност да твърди, че впечатленията му са точни. И въпреки това имаше чувството, че едва ли се лъже.
Куестър Тюс не направи никакъв коментар.
Преваляше следобяд, когато ненадейно поведе Бен на север. Пред тях се простираха гористи хълмове, обвити в мъгла, надвиснала над дърветата като фабричен дим. Прекосиха мълчаливо, като предпазливо се криеха под сенките на дърветата и клоните. Отдалечили се бяха доста на север от езерата и реките, които Бен бе зърнал преди, но неочаквано се озоваха пред няколко езера и вирове, които се съзираха оттатък дърветата. Мъглистата слънчева светлина хвърляше светли отблясъци в тъмните им води. И тук бе надвиснала мъгла. Бен се огледа неспокойно наоколо. В тази гора нещо му напомняше усещането, което бе изпитал във вълшебния свят.
Изкачиха се на едно било, издигнало се над дърветата, и Куестър спря пред Бен.
— Вижте отсреща, ваше величество — посочи той.
Бен погледна. На няколко мили в далечината, обгърната в гори, мъгли и сенки, се намираше озарено слънчево пространство. То бе обляно в цветовете на дъгата и лек горски ветрец развяваше флаговете, без да стига до билото, където бе застанал Бен.
Куестър отново посочи с ръка надолу.
— Това е Престолнината, ваше величество. Там ще бъдете коронован за крал на Ландовър подир няколко дни, когато се разпространи вестта за вашето пристигане. Всички крале на Ландовър са били короновани там, всички крале от създаването на Ладовър насам.
Те постояха на билото още малко, загледани надолу в тази единствена светла точка сред стелещите се мъгли и мрак. Никой нищо не каза.
После Куестър отвърна поглед встрани.
— Да вървим, ваше величество. Дворецът ви се намира точно пред нас.
Бен послушно го последва.
СРЕБЪРНИЯТ ДВОРЕЦ
Дърветата наоколо се сгъстиха, мъглите се спуснаха и Куестър Тюс и Бен Холидей отново се озоваха сред гората. Пътеката потъна в мрак и цветовете и озарението на Престолнината изчезнаха. Бен упорито вървеше напред, в крак с издължения силует на магьосника. Това не беше никак лесно, защото Куестър крачеше бързо, въпреки странната си походка. Бен премести сака от едната в другата ръка, чувствайки как мускулите му се схващат. Разтри рамене със свободната си ръка и нави ръкавите на спортния си екип. Гърбът на пуловера му бе овлажнял от пот.
Трябваше да предоставят ескорт и карета за новия крал, а не да го карат да върви пеша, вайкаше се мислено той. Ала може би в Ландовър не използваха карети. Може би летяха на крилати коне. Куестър Тюс би могъл да извика със заклинание два такива коня.
Той замислено хапеше долната си устна, спомняйки си опитите на Куестър да достави храна. Явно бе много по-добър в ходенето.
Изкачиха се на едно следращо било, покрито със син смърч, толкова гъст, че цялата земя бе постлана с иглички. Клоните им се пречкаха и ги удряха по лицата и те свеждаха глави да се предпазят. По-нататък дърветата оредяха и на отсрещната страна на билото се появи поляна. Те се озоваха пред двореца.
Бен Холидей го загледа изненадан. Бе същият дворец, който видя и преди — само че сега можеше да го разгледа по-ясно. Разположен бе на половин миля от тях на един остров сред езерото, голям колкото самия дворец. Езерото бе оловносиво, а островът покрит само с голи трънаци. Дворецът представляваше лабиринт от камък и дърво с метални кули, парапети, проходи и коридори, които се врязваха в небето като пръстите на осакатена ръка. Пелена от мъгла се стелеше над целия остров и над водите на езерото и бавно се виеше като в тъмен казан. Всичко беше безцветно, нямаше нито флагове, нито гербове, нито знамена, нищо. Камъкът и дървото бяха потъмнели, металът загубил цвета си. Въпреки че зидарията изглеждаше стабилна и постройките запазени, дворецът създаваше впечатление на безжизнена черупка.