Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)

Човек се бори или играе за нещо. Именно победата е от първия до последния момент това нещо, за което той се бори. Но победата се възприема по различен начин. На първо място, триумфът, победата, се посреща от групата с ръкопляскане и похвални оценки. Като следствие на това се появяват гордостта, почитта, авторитетът и престижът. При определяне на играта обикновено с печеленето се свързва нещо повече от почести. Играта има ставка. Тя може да бъде символична или да има материална стойност, може да има и чисто идейна стойност. Ставка може да бъде златна купа, някаква скъпоценност, царска дъщеря или сума пари, животът на играча или благото на племето. Тя може да бъде залог или награда. Залогът, облогът, vadium, gage, са чисто символични предмети, които се залагат или слагат на мястото, където се играе. Наградата може да бъде венец от лаври или сума пари, или всяка друга материална стойност. Етимологията на думата pretium идва от сферата на размяна на ценности, тя съдържа понятието „срещу“, но опира и до понятието игра. Pretium — награда, значи, от една страна, pretium iustum, средновековния еквивалент на съвременното понятие за пазарна стойност, от друга страна — означава и похвала, и чест. Едва ли е възможно да се разделят семантически сферите на награда, печалба и възнаграждение. Възнаграждението като понятие е абсолютно извън сферата на играта; то означава справедливо възнаграждение за извършена услуга или работа. Човек не играе, за да получи възнаграждение, той работи за възнаграждение. Английският език обаче заимства своята дума за заплата, wages, от игрите. Печалбата съществува еднакво в сферата на икономическия обмен и в състезанията. Търговецът работи за печалба, а играчът играе, за да спечели. Наградата се свързва със състезание, лотария, висока оценка на произведената стока. В разликата между награда и печалба се състои противоположността в понятията игри и сериозност. Елементът на страст, на шанс, на смелост е присъщ както на производството на материални блага, така и на играта. Алчността в чист вид не търгува и не играе. Смелостта, шансът, несигурността в напрежението при играта определят поведението по време на игра. Напрежението при играта обуславя съзнанието за нейното значение и стойност, и когато то достигне висока степен — лишава играча от съзнанието, че играе.