По мъж така не съм копняла
- Автор: Бийман Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По мъж така не съм копняла». Краткое содержание книги:
— Направо ме подлудяваш, красавице, известно ли ти е това! На всичкото отгоре си на двадесет и осем, майка, дъщеря, вдовица, притежателка на лодка… и си нямаш представа колко много значиш за мене — замисли се за малко и продължи: — Нека да прекарам този сезон с тебе, Сара! Вземи ме със себе си!
Тя чертаеше малки кръгове с върховете на пръстите си, опрени на гърдите му. След това склони глава на рамото му. Тази топлина й беше много скъпа. Така се чувстваше сигурна, защитена.
— Ще ти дам всичко, което имам, Мат. Но знаеш ли, аз преди всичко съм… майка на Ейнджи. Тя има нужда от мен, не мога да я оставя на…
— Господи, Сара! Да не мислиш, че не си давам сметка! Точно заради това искам да се запозная с дъщеря ти! Разбира се, че тя е част от тебе. По-скоро ще скоча от онази скала ей там, отколкото да застана между теб и малката.
Погали я нежно по косата.
— Всичко, което искам, е да съм с тебе… Само един сезон.
Скалите около залива образуваха естествена защита срещу вятъра. Морето се виждаше през тясна пролука. От една цепнатина в камъните извираше ручей с кристалночиста вода, провираше се покрай скалните отломъци и падаше долу, където се разбиваха вълните. В този момент слънцето се показа за момент иззад облаците и пясъкът заблестя като златен.
Мат разгъна внимателно покривката. Сара сложи отгоре кошницата за пикник и започна да разопакова. Нахвърлиха се върху сандвичите с вълчи апетит.
Вятърът бе прогонил другите любители на природни красоти. Плажната ивица беше празна. Морската вода тъмнееше, покрита с пяна, а вълните се разбиваха с грохот в скалите. Сара и Мат се наслаждаваха на гледката.
— Чувствам се, сякаш съм получила неочаквана ваканция — рече Сара. — Дано да не е придружена с неприятности.
Обгърна коленете си с ръце и се замисли.
— Какво искаш да кажеш?
Мат се приближи към нея и облегна глава на рамото й. Загреба шепа пясък, наблюдавайки как изтича през пръстите му.
— Ти работиш твърде много на „Бет“, Сара. Почивните дни вчера и днес ти бяха крайно необходими, поне за мен.
— Ти също работеше като вол. Мислех, че ще ти писне и ще зарежеш всичко, понеже не си привикнал на тежка физическа работа. Разбира се, бях приятно изненадана от помощта ти.
— А, значи сега съм и вол! — Мат се разсмя. — Наистина, напоследък се изкачвам все по-високо в твоята ценностна система.
Сара го бутна в пясъка и се наведе над него.
— Ти не си вол, а същински дявол.
— Изглежда днес ми предстои да чуя доста комплименти.
— Тъй като ме посъветва да си почивам, засега ще се въздържам от измисляне на нови.
— Но комплиментите не са единственото нещо, което очаквам от тебе, Сара.
Тя го целуна нежно по устните.
— И какво е то?
Той вдигна ръка и прекара пръсти по челото й, след това ги спусна надолу по бузата, брадичката…
— Мисля, че навлизаме в опасни води, капитане.
Прегърна я. Започна кратка борба, след което Мат се озова триумфиращ върху нея.
— Постепенно започвам да те опознавам, Сара, — измърмори той докато докосваше с устни нежната кожа под брадичката й.
— И какво ти е впечатлението?
Мат вдигна глава и известно време внимателно я разглеждаше. След това се усмихна широко.
— Когато съм с тебе, все едно, че съм за риба, само че е много по-приятно. Хвърлям въдицата, изчаквам малко, а след това те изтеглям на сухо — изражението й стана объркано и това го развесели още повече. — Освен това, не трябва да използвам дълги въжета, защото накрая аз самият се оказвам завързан с тях.
— Не съм предполагала, че ме смяташ просто за лесна плячка на неотразимия си чар.
Сара стана сериозна. Думите му я подразниха. Нима наистина искаше да си играе с чувствата й, с нея самата… „О, боже, ако наистина е така?“
— Никога не съм искала да те обвързвам с нещо, Мат.
— Не? Но въпреки това го правиш. Ти направо ме подлудяваш, скъпа, и ако продължиш в същия дух, не знам какво може да стане — погледна я замислено, — нека да бъдем заедно известно време, любима…
Изведнъж Мат осъзна, че са близо до пътеката и изложени на любопитните погледи на някой случаен минувач. Сара сигурно щеше да се притесни много, а и в края на краищата времето занапред им принадлежеше.
Той се надигна и отиде отново на мястото си до импровизираната трапеза. Лишена от топлината на тялото му, тя потръпна от студения вятър.
Сара лежеше на пясъка и премисляше последните думи на Мат. В нея се бореха различни чувства — съмнение, благодарност, майчински дълг, желание и… любов. Да, тя обичаше Мат, в това беше напълно убедена. Обърна глава и го погледна.
Изглеждаше като заспал. Дишаше леко и равномерно. Ядоса се. Щеше й се да хвърли по него някоя мидена черупка. Той трябваше да докаже чувствата си тук, на този бряг.