Магическо кралство за продан. Продадено

Следобедът се изнизваше и мъглите над земята ставаха по-гъсти. Спускаше се здрач, сенките се скупчваха на тъмни вирове и цветовете на полетата, поляните, горите, езерата и реките започнаха да избледняват. Настъпи затишие като пред буря, макар че буря не се задаваше. Слънцето продължаваше да грее и в листата на дърветата не повяваше никакъв ветрец. На хоризонта се появи още една луна, току-що изгряла отвъд мъглите.

Бен все още не можеше да разбере къде точно е попаднал.

Ставаше му все по-ясно, че Ландовър Съвсем не е имитация, каквато Майлс Бенет си бе представял. Създанията тук не бяха собственост на зоологическата градина в Сан Диего, а обитателите не бяха част от режисиран спектакъл. Магията, която Куестър упражняваше, не приличаше на добре известното фокусничество, а по-скоро на магията, която се описваше в евтините фантастични романчета. Но за бога, нима Майлс не би бил удивен от онази маса и увъртяното заклинание за извикване на храна! Нима бе възможно някой да направи такава магия, освен ако наистина се бяха озовали в един фантазен свят, където магията беше реална?

Такава беше обратната страна на медала, за съжаление. Ландовър наистина не беше част нито от Вирджиния, нито от Съединените щати, нито от Северна Америка, нито от земята. Ландовър беше напълно различен свят и той бе успял някакви да премине отвъд времето и да го достигне.

Колко вълнуващ и плашещ едновременно бе този свят, господи!

Вярно бе, че сам се бе стремил към него. Бе направил тази покупка със съзнанието, че отива в един фантазен свят, че купува трона на едно фантазно царство. Ала никога не си го бе представял такова. Не беше и помислял, че ще се окаже точно онова, което обещаваше обявата, както и старият Мийкс.

Внезапно си спомни за Ани и му се прииска тя да е тук с него. Помисли си, че тя можеше да му помогне да приеме онова, което става. Ала нея я нямаше и тъкмо загубата й го бе довела тук. Ландовър бе неговото бягство от онова, което му бе причинила тази загуба.

Той тръсна глава, ядосан на себе си. Не биваше да забравя, че е дошъл в този свят, за да започне живота си отначало, да се освободи от миналото, да постигне друг начин на съществуване. Искаше да прекъсне всички връзки, да започне на чисто. А в такъв случай бе глупаво да съжалява, че се е озовал точно там, където искаше.

Освен тава предизвикателството бе интригуващо повече от всичко, познато му досега.

Мълчаливо обмисляше решението си, докато Куестър го водеше напред. Магьосникът не бе склонен да му дава повече обяснения след злополучния обяд и Бен реши, че засега ще е по-добре да не задава въпроси. Предпочете да съсредоточи цялото си внимание върху пейзажа наоколо — в началото към онова, което се виждаше от височината, докато се спускаха, а по-късно — към долината. Вървим на изток, заключи той, ако се съди по местонахождението на слънцето. Долината бе обградена от планини и всичко бе обвито в мъгла. В южния край се намираха езера и реки, на изток — пустош и гъсталаци, на север — хълмове, а на запад — гъсти гори. В средата на долината се ширеха равни зелени поля и ливади. Тук се намираха и замъци, чиито кули можеше да зърне сред мъглата. На северозапад се забелязваха много тъмни и неприятни падини, в които като в дълбоки бездни се скупчваха мъгли и сенки, докато започнеха да се разсейват като пара от вряща чорба. Бен наблюдаваше всичко това, докато се спускаха от ливадата, където Куестър го беше намерил. Когато стигнаха долината, забеляза първите хора. Те не правеха впечатление с нищо — фермери с техните семейства, дървари и ловци, тук-таме търговци с жените си и един конник, който носеше знаме с някакъв герб. С изключение на конника, всички останали изглеждаха доста унили. Бяха облечени бедно, сечивата и каруците им бяха стари, инвентарът им — разнебитен. Домовете на фермерите бяха запуснати и занемарени. Изглеждаха съсипани.