Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)
- Автор: Стоянова Рени
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)». Краткое содержание книги:
Преди години на болните раздадоха договори, че са съгласни да изпробват ново лекарство против анемия, продукт на известна западна фирма. Лекарството носеше името еритропоетин и се рекламираше като революция в борбата срещу анемията. Страничният му ефект — силно повишаване на кръвното налягане, стана косвена причина за смъртта на доста от тогавашните болни. Вальо, например, за който писах още в началото на тази книжка, имаше приятел на неговите години, също при нас на диализа. Той се казваше Бисер, всички му викахме Биско. И майката на Биско идваше на диализа. Биско беше силно анемичен и се включи в първата група желаещи. Веднъж, както си бил на гости у баба и дядо в град на другия край на България и както се връщал от кино ли, от другаде ли, с влизането си още от вратата залитнал, после паднал и само след няколко гърча починал пред очите на онемелите от ужас възрастни хора от масивен мозъчен кръвоизлив.
Самият Вальо по-късно почина от същото. Аз бях на работа, когато го донесоха на ръце в отделението. Бяха цяла група млади хора. Едно здраво момче го носеше и плачеше, а още няколко момчета и момичета го следваха. Вальо висеше като парцалена кукла и издаваше хрипливо-свистящи звуци. Били на вилата на един от тях, слушали хеви метал и внезапно Вальо, както се смеел, обърнал нагоре очи, рухнал по лице върху масата и те го довели с такси. Вальо мина през скенера, установи се тежък кръвоизлив с пробив в мозъчните вентрикули и малко след това почина, без да дойде в съзнание.
Една млада и много красива болна дойде един ден за диализа с прическа, гримирана и издокарана — щеше да ходи на някакво тържество, като свърши. Не можа дори да започне. Срина се изведнъж в коридора и почина след броени минути. И сега лицето й е пред очите ми — бяхме я сложили на легло в една свободна стая — лежеше странно спокойна, с ярко червило на устните, със сенки на очите и празнични дрехи. Не посмяхме да й метнем чаршафа над главата, както обикновено правим. Името й бе Августина.
После фирмата производител усъвършенства този безценен продукт — няма ирония, еритропоетинът наистина е безценен за всички, които страдат от тежка анемия, и сега вече е съвсем различен от първата експериментална партида, а и името е различно — епрекс или неорекормон. Имената са две, защото сега две големи фирми произвеждат едно и също по принцип лекарство, но с различно търговски названия и неотдавна се случи да чуя разговора между наш лекар и един стажант по този въпрос:
— Произвеждат се от две конкурентни фирми, които постоянно се дебнат. Наскоро едната публикува данни, че при приложението на препарата, произведен от другата, се установява лека промяна в диференциалното броене като страничен ефект. Голям шум се вдигна, а всъщност става дума за нещо съвсем незначително, при това при неголям процент от болните. Набедената компания успя до докаже, че този ефект се среща само при венозно инжектиране, а при подкожно отсъстват данни за каквито и да било странични ефекти и продължиха да го предлагат, но с препоръката да се прави само подкожно. Постоянно се дебнат едни други.
— На опаковката на единия, не видях кой точно беше, пишеше, че е и за интравенозно, и за субкутанно приложение.
— Внимавайте все пак — държат на начина на приложение. Истината е, че всичко стана търгашество в днешно време. Жестока конкуренция, жестока, никога не е било така. Затова изкараха повечето български лекарства вредни, за да ни превземат пазара.
— Напълно съм съгласен с вас.
— И тия реклами по телевизията и по витрините! Трябва да ги забранят! Вече не знам какво да изписвам на болните. Искат най-доброто, но само им пиша рецептите, не ги купуват, нямат пари. Казвам на един болен, ето ти рецепта за тиклид, а той веднага пита колко струва. И се отказа.
— А, четох някъде за тиклида, че бил само 5% по ефективен от аспирина, но 30 пъти по-скъп.
— Може и така да е. Къде го четохте? и т.н.