Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)

Друг е въпросът, че чужденците, дошли на гости при нас в края на май, не си носеха и всички основни консумативи. Апаратите се зареждаха с кръвни линии от Етрополе. Само болните на сингъл-нидъл си носеха линии от Белгия, защото с такива не разполагахме в момента. Според договор, сключен между изпълнителния директор и проф. Фонев, обаче, нещата не стоят така, с други думи — да не вярвам вече и на очите си. Проверките също нищо нередно не установиха. Според мен, ако някой провери по-старателно, може да се натъкне на любопитни факти. Стига само да провери, например, броя на използваните кръвни линии от Етрополе за периода между 22.05. и 3.06.2003 г., като сравни техния брой с друг период, непосредствено преди или след този. При наличните осемдесет и няколко постоянни наши болни, пристигането на 16 от Белгия за 6 диализи не може да не се усети, а и 13 от Израел — това са над сто диализи. И стига да не му представят раздут списък, съдържащ мъртви души и болни на перитонеална домашна диализа — и това съм виждала да се прави. Що се отнася до проверка на спешния шкаф за използвани лекарства от него, следите са изключително трудни за проследяване. Докато работех, лекарствата най-редовно се изписваха на имената на други болни, не на тези, на които се правят или пък се изписваха просто за запас, без изобщо да се направят.

— В аптеката са получили Ефортил! — казваше, да речем, старшата. — изпишете на повечко болни, че да заредим шкафа.

И ние изписвахме наред по листите. А как икономисвахме дефицитни ампули? Поставяме в банка две ампули от гореспоменатото лекарство, което служи за повишаване на паднало кръвно налягане, пуснем на един болен, после отнесем банката при друг и на него също му пуснем. Икономиите са важно нещо. Но и опасно — когато се работи с живи хора. Има и още нещо. Персоналът също заявява своите нужди от лекарства и, убедени, че щом работят в болница, трябва да получават нещо болнично, някои лекари караха сестрите да им изписват било антибиотици, било болкоуспокояващи или витамини, а дори и упойващи (от меките), после подписваха табелата и я пращаха в аптеката в пълна изправност. Това, че болният не е получавал дадено лекарство по време на престоя си, също е изключително трудно за доказване, особено ако е минало време и си е отишъл в къщи или е починал. Това лекарите много добре го знаят и затова си позволяват да си изписват лекарства, като ги пишат и в ИЗ-тата, които водят (ИЗ — история на заболяването, основен документ при престой в болница), така че по документи всичко е точно. Ако пък на сестра й се доще да се облажи с някое хапче от оскъдната болнична аптека, тя помолва някой лекар, който й е по-близък, и — готово: тя изписва, нейният лекар подписва, грешка няма. Много пъти съм чувала диалози, подобни на следния: