Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)
- Автор: Стоянова Рени
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)». Краткое содержание книги:
Поставянето на катетър също крие големи рискове. Само месец и половина, преди да напусна, например, д-р Станчев постави катетър по Селдингер в субклавията на една нова болна, туркиня. С този катетър се проведе диализа, непосредствено след която се установи, че болната е получила голям хематом (кръвоизлив) в областта гръдния кош, където се намират жизненоважните органи — сърцето и белият дроб. Катетърът се извади, постави се лед. Целия следобед болната имаше болки в гръдния кош откъм страната на катетъра. Преди няколко години 42-годишна болна почина от такъв хематом в гръдния кош, получен от недобре поставен катетър, така че тези инциденти са много опасни.
Тази болна не почина. Но в рапорта от този ден, 11.04.2003 г. д-р Веждов не записа какво точно се е случило, а само, че болната имала болки „в корема“. Впрочем същият лекар — бивш завеждащ курортен център и дори за известно време някакъв шеф в общината, а понастоящем редови лекар пред пенсия — в дневен рапорт на 21.03.2003 г. беше сгрешил датата на рапорта и по-надолу е писал, че се е направил неуспешен опит за поставяне на катетър (от него) на болната еди-коя си — сбъркал беше и името на болната, не само датата. Той, горкият, като чуе, че трябва да слага катетър, много се притеснява. Веднъж реши, че аз съм му крива, имала съм била лош поглед, та затова не успял да сложи катетър, като му асистирах и следващият път, когато се падна с мен, ме отпрати с директните думи:
— Махай се, с тебе не ща да работя! — и си избра колежка по свой вкус за асистентка. Тогава нищо не му казах, но помолих колежката да ми подпише, че д-р Веждов е предпочел нея, за да не излезе после, че аз му отказвам. Обаче катетеризацията пак не можа да стане. Д-р Веждов иначе е упорит по характер — затова мъчи болната близо три часа. Беше случил на кротка душица, от тези, които смятат за голяма чест да ги похвалим:
— Браво! Ти излезе герой, изтърпя всичко, без гък да кажеш!
Но болните все пак не са комунисти, подложени на мъчения от фашистки агенти, нали? Няма защо да са горди, че все търпят и си траят. Но много от тях не познават друга гордост, освен вечното народно търпение, а и се смайват и смущават, като попаднат в голямата ни болница, особено по-бедните от селата — прекарали цял живот в селски труд и сиромашия, каквато ние в града не сме виждали. Някои от тях дори не знаят как да пуснат водата в тоалетната. Нямат информация, а и трудно може да им се даде. Въпросът с информацията изобщо си е деликатен въпрос. Веднъж един от нашите градски болни, човек с непокорен характер — „конфликтен“, който на всички разправя, че лекарите са го объркали, затова е на диализа, се скара с д-р Станчев. Сменили му бяха обичайния хепарин с друг, а той настояваше да му правят от стария:
— Какъв е този кливарин? Искам си моя хепарин!
— Илчо — кротко му обясняваше д-р Станчев. — Кливаринът е по-подходящ за тебе. Какво искаш, пак да ти кръвнат хемороидите ли?
— Абе не знам, питам, ‘щото ми го смениха и никой нищо не ми казва…
— Ето сега нали ти казвам. Кливаринът е нискомолекулярен хепарин. Подходящ е при болни с кървене, например след операция. И е доста по-скъп от обикновения.
— Така ли? — Илчо все още е недоверчив.
— Недей да ме гледаш така, сякаш ти мисля злото. Знаеш, че винаги сме правили всичко за вас. Ако си мислиш, че съм дошъл тази вечер да си правя експерименти с тебе или с някой друг, много грешиш, така да знаеш! Преценил съм, че за теб е по-подходящ този вид хепарин, имай малко доверие в лекарите, най-после! — Обаче не му казва, че кливаринът е от партида, на която й изтича срокът и ни е наредено да го правим на всички — и на които имат нужда, и на които нямат.
Болният съответно започва да се извинява. Така се дава информация. И в тази ситуация нещата отново не бяха еднозначни. Кливаринът наистина е по-подходящ за такива болни като нашия Илчо и наистина нискомолекулярният хепарин е по-скъп от обикновения, но на Илчо се сетиха да му правят от него, чак като видяха, че партидата е залежала и трябва бързо да се използва.
Два-три месеца преди да напусна работа бяха въведени цял куп нови документи — предимно от и за здравната каса — сред тях и една „Декларация за информирано съгласие“, според която болният има право да бъде информиран за състоянието си. Правилно. В тази декларация пишеше:
„Лекуващият лекар ми обясни следното за моето състояние“ и следваха три свободни реда, ето така:
……………………………………………………………..
……………………………………………………………..
……………………………………………………………..
Много такива декларации сега се намират в архив, старателно скрепени към листи на изписани болни, отдолу има подпис от болен и лекар, а трите реда обикновено са празни като тези отгоре. Но никой не прави проверки. И непопълнените декларации се трупат в архива като паметник на глупостта. Не само аз съм забелязала това. Възмущавали сме се всички. Първо, защото три реда за нищо не стигат. Второ, защото на болния всеки ден му се казва по нещо ново и никой уважаващ себе си лекар не би се съгласил да впише мнението си така кратко и категорично, както на бюрократите им се иска. И последно, но не най-маловажно — защото при нас лежат и доста хора от малцинствата, някои от които не знаят добре говорим български, камо ли писмен.