Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)

Всъщност по документи нещата са точни. Нов болен — всичко е взето — значи много добре. Рентген е правен, и друго, и трето, и пето. Само дето никой няма да се сети да провери епикризата в листа на този „нов“ болен. Достатъчно е да погледне датата на изписване от последната епикриза — тя се прикрепя към новия лист, за да открие, че болният е изписан точно в деня преди приемането. Защо ли? Лично на мен, например, като лекуваща сестра през април ми се наложи да приемам и изписвам една болна не даже два, а цели три пъти. Колко много хабене на пари и на нерви! Тези пари идват от данъкоплатците, а нервите са от нас — персонала. И всички си траят. Данъкоплатците, разбира се, хал хабер си нямат, ние пък вече сме минали далеч отвъд прага на всяко дразнение и понасяме всичко. Безропотно. Е, ядосваме се понякога, говорим си, даже попържаме, но винаги в тесен кръг помежду си, та протестите ни ги чуват само стените наоколо и гневът ни заглъхва, дето се вика, като глас в пустиня.

През последната година на работата ми в хемодиализа, станах свидетел на внезапна поява на мъчителен сърбеж сред много от нашите диализно болни. Това състояние започваше почти веднага след включване или някъде след първия час. Болният, който биваше засегнат — а във всяка смяна имаше по няколко такива — отначало започваше да се върти неспокойно и да се чеше с едната ръка, защото на другата са иглите и не трябва да я мърда, после с цяло тяло се търкаше наляво-надясно, пъшкаше и накрая ревеше с глас и ни умоляваше със сълзи на очи да го изключим насред процедурата. Правехме големи дози урбазон (метилпреднизолон — кортизонов препарат против алергични реакции), а като не помагаше, прибягвахме до силни успокояващи, като диазепам венозно и дори опиати. След опиата болният позадрямваше, но и в просъница продължаваше немощно да се върти и дръгне, а от гърлото му излизаха нечленоразделни звуци.

Една млада светлоока жена от нашите болни с много нежна кожа , която се диализираше в жълтата зала заради инфектиране с хепатит В, страдаше особено жестоко от такъв сърбеж. Всяко идване на диализа беше кошмарно за нея. С урбазон и успокояващи изкарваше някак процедурата. Същинското изтезание за нея започваше, обаче, след това, понякога дори след като се прибереше вкъщи. Разказвала ни е как се е събличала гола и се е драла навсякъде с пластмасова четка за коса, карала е мъжа си да впива нокти в гърба й и да я чеше до кръв. Много пъти мъжът й я водеше в отделението за помощ, неспособен да издържи мъките й. Два пъти аз съм я посрещала и съм викала лекар и сме се опитвали всячески да облекчим страданията й.