Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)
- Автор: Стоянова Рени
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)». Краткое содержание книги:
— Само да я науча коя е тая, дето го е пратила неизмит, ще й дам да се разбере!
На нея, обаче, сигурно и през ум не й минаваше мисълта, че по принцип не е редно да изпращаме еднократни консумативи на стерилизация. А случаи като този с неизмитата кръв са неизбежни, защото понякога поставянето на катетър става трудно и минават час-два, докато най-после се извърши. Замърсените материали са с тесен лумен и полепналата по тях кръв се съсирва. Когато накрая разчистим импровизираната операционна (катетеризирането наистина си е малка операция — с местна упойка, с леко срязване на кожата на мястото на поставяне, а и със зашиване на катетъра за околната кожа, да не се измъкне случайно, нали трябва да се запази и използва за диализа най-малко месец и половина-два, докато съдовите хирурзи направят фистулата, а после и тя се чака да „узрее“) сваляме зелените хирургични престилки, изхвърляме замърсените ръкавици и кървавите марли и отнасяме всичко, каквото можем да престерилизираме, на чешмата за миене и накисване. Ако един катетър е малко ползван, тоест направен е неуспешен опит да се постави и после е взет друг, първият подлежи на престерилизиране, защото катетрите все не достигат и трябва да ги икономисваме. Малко преди да напусна работа, най-кът бяха двулуменните.
Налага се пак да обясня. Катетрите могат да имат един или два лумена. Тези с двата лумена с като пушка-двуцевка, така да се каже. Много са удобни при болни с лоши периферни вени (периферни — значи на ръцете и краката), защото не се налага да търсим вена за връщане на пречистената от апарата кръв — от единия лумен апаратът тегли, в другия — връща и така болният не се боде изобщо. Болните, разбира се, предпочитат двулуменни катетри, тоест, те още не знаят какво предпочитат като постъпят, просто искат да ги бодем, да не кажа мъчим, колкото се може по-малко. Има начин и болните, вече редовно провеждащи хемодиализа, да се бодат с една игла, вместо с две. Апаратът се настройва на програма „single-needle“ (само с една игла), а пластмасовото удължение на единствената игла се разклонява с V-образна приставка, но лекарите казват, че диализата по този начин е неефективна, защото кръвта се тегли от едно място и се връща на същото, така че нечистата и пречистената се смесват, пък и консумативи за „single-needle“ нямаме — трябват специални кръвни линии. Някои от белгийците, които минаха през нашето отделение в края на май, се диализираха точно по този начин. Те си носеха консумативите. По принцип, всеки болен, който заминава временно в друг център, си носи консумативите, полагащи му се за няколкото диализи, които ще проведе там.
Много се отклоних, но темата е важна за развоя на по-нататъшните събития — тези от последния ми работен ден и от вчера също така, когато получих официален отговор от министерството на здравеопазването и в него се казваше, че чуждестранните пациенти си осигурявали консумативите, съгласно договор, сключен между проф. Фонев и изпълнителния директор на нашата болница. Ще избързам да кажа, че това не е причина гостуващите пациенти да не се вписват в журналите на отделението, най-малкото защото журналите са отчетни документи не само за консумативи, а и за положения от персонала труд, както и за други — евентуални — разходи. Гостите по правило си носят само основните консумативи — диализатори, кръвни линии, хепарин. Нашите гости, обаче, са болни хора, а с болните хора всичко се случва. Може да се влошат, да получат неочаквани усложнения, дори — не дай си боже — да починат при нас. В такива случаи ние сме длъжни да им окажем необходимата помощ, да ги лекуваме с каквито се наложи лекарства, изписани от нашата аптека, да ги храним със свястна храна, специално поръчана за чужденеца (имаме по-раншен опит) или да съхраним в нашата морга тялото на не-дай-си-боже починалия (и това, уви, струва пари). Наистина, никой от гостуващите без регистрация чужденци не се влоши дотолкова, че да се наложи да остане на стационарно лечение. Пък и ако се беше случило нещо с някой от всичките, може би щяха да го регистрират само него (или нея) и така да оправдаят допълнителните разходи по престоя му/й в стационара на отделението. Но и без да лежат в стационара, болните на диализа в залата също правят непредвидени разходи. Банките с разтвори за промиване и запълване на диализаторите и линиите на чужденците бяха осигурени от нас, а и хепарин от нашия беше ползван първия ден поне за един белгиец (може и повече дни и за повече болни, но това е, което знам със сигурност). Не е изключено да се е налагало вземане на ампули от нашия спешен шкаф за такива спешни състояния, като внезапното падане или вдигане на кръвното налягане или гадене и повръщане, или крампи, съпроводени със силни болки — все състояния, които често се случват по време на диализа и се приемат като неизбежна част на работното ни ежедневие. За оправдаване на всичко това е необходимо гостуващите да се регистрират, че са дошли и останали при нас еди-колко си време, дори да си носят основните консумативи. И те винаги са били регистрирани досега — за една-единствена диализа дори, както и за повече — независимо дали са били българи от други центрове в страната или чужденци.