Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)
- Автор: Стоянова Рени
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)». Краткое содержание книги:
Девета глава
В тази глава продължавам с обещаните ужаси и черен хумор, защото в предната доста се отклоних към въпроси и теми, които сигурно са ти чужди, любезни читателю. По-нататък аз пак ще се върна към историята с чужденците на диализа при нас, към обстановката в нашето отделение и към хала на българските диализно болни. Знам, че това са неща, твърде безинтересни за широката публика, затова прочети само тази глава, читателю, пък си легни да си починеш, ако ти е спокойно на душата след прочитането на главите до тук, включително тази, или върви на работа, ако не си безработен. То който трябва да мисли, не мисли, та ти ли да хабиш нерви и време за проблеми, отдалечени на светлинни години от твоите.
Много от нашите болни носят ужасни белези от неуспешни операции за AV-фистули (за обяснение на AV-фистула вж. Глава пета). Операциите се извършват планово от съдовите хирурзи. Преди много години една лекарка-съдов хирург, вече покойница, е извършвала тези операции много успешно. Направата на всяка една AV-фистула е изключително фина, часовникарска работа. Свързват се вена и артерия, обикновено в областта на китката, а там съдовете са тънки — един милиметър в диаметър, дори по-малко. За да се срежат и зашият един за друг така, че да се образува здрав шънт (свързване, отклонение), е необходимо да се работи под лупа с много фини инструменти и хирургични конци от най-тънките. От години насам фистулите на нашите болни рядко излизат сполучливи от първия път. Налага се пак да се правят, после пак и пак, и всеки път все по-нагоре, а после на другата ръка, оттам — на краката, докато не остане повече място за рязане. Белезите от многобройните операции са не само неестетични, но и водят до сериозни последствия, като например засягане на периферни нерви и оттам болки в ръцете или затруднени движения в пръстите. Едно от честите оправдания на хирурзите, когато фистулата не стане или спре да работи скоро след операцията е, че болният, примерно е диабетик или възрастен или друго нещо.
Интересно, че един от нашите по-стари болни — той беше насочен към малкия градски център, та не знам какво прави и дали още е на диализа — диабетик от години и моряк по професия, беше стигнал до състояние, изискващо незабавно диализно лечение така, както си правел поредния морски рейс. За късмет, случил се близо до бреговете на Западна Европа и го приели за болнично лечение в Белгия. Той се върна оттам с прекрасно направена фистула, нищо че беше диабетик. И на възрастните чужденци, които са минавали през нашето отделение, фистулите работеха безотказно в продължение на много години, а съдовете им — които бодем с дебелите игли — бяха дебели като въжета. На такива им викаме съдове, които и със затворени очи да ги убодеш, пак ще уцелиш, тоест ще влезеш в кръвния лумен. Чудно ми е дали и хирурзите на Запад се оправдават с диабета или възрастта на пациентите си. И какъв ли е процентът на неуспешните фистули при тях? Средно колко години работи една западна фистула? И средно взето колко — една нашенска (имам предвид фистулите, направени от съдовите хирурзи в град Равен, моля за извинение всички други, които работят добросъвестно, а също и добрите хирурзи от Равен). Ако не някой друг, поне Здравната каса да се заинтересува — нали плаща за тези операции? Но не, и така сигурно няма да стане, пък и дочух, че Здравната каса била заета с друго. Визирам едно критично предаване по телевизията, което аз самата не съм гледала. В него обвинявали Здравната каса в изнасяне на милиони извън граница, в чужди банки. Не знам дали това е вярно и ако е, кой е наказан и какви мерки са взети, за да не се случи в бъдеще пак същото.
А операциите, освен че струват пари, причиняват и страдания. Дори да няма засегнат нерв, болки през първите ден-два винаги има. Понякога изкървяват — следва кръвопреливане и оттам риск от зараза или алергична реакция. Друг път се инфектират — и се налага антибиотично лечение. Впрочем почти няма болен с прясно направена фистула, който да не е на антибиотик, и то венозен, защото и да не е инфектирана самата фистула, катетърът, който е поставен временно, неизбежно внася инфекция. Той по правило се държи месец или месец и половина, докато узрее фистулата, тоест докато вените на ръката се разширят и засилят в резултат от прилива от артериална кръв към тях. Но на болната, която изключвах последна през последния си работен ден, например, бяха държали катетър във вена субклавия в продължение на цели три месеца — януари, февруари и март. И изобщо не става дума за перм-катетъра, който й поставиха после — той си е предвиден за дълъг престой — а за най-обикновен катетър, поставен от наш лекар по метода Селдингер. По причина на прекалено дълго задържани катетри, на болните се правят удължени курсове с антибиотик, като редовно един антибиотик се сменя с друг, после с трети. Виждала съм болни, на които се прави пети пореден антибиотик в продължение на месец и половина-два.