Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)
- Автор: Стоянова Рени
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)». Краткое содержание книги:
— Д-р Скорчева, детето е болно. Може ли да изпишем малко ампули калциев глюконат и витамин С?
— Разбира се, мила, дай ми ИЗ-то на Иван Иванов да го впиша. Ти взимай табелата, ще ти подпиша. И, знаеш ли, и дъщеря ми нещо е понастинала, я да изпишем и на Иван Петров още малко. Само първо да питам дали има.
И набира вътрешния телефон на болничната аптека:
— Ало, извинявам се, пак съм аз, д-р Скорчева (извинителен смях, следван от кратка пауза). Тъй и тъй. Много ви благодаря. Сега ще изпишем. — Д-р Скорчева е много възпитана. Винаги се извинява за безпокойството, благодари, пожелава лека работа. В нашите среди се смята за обида да пожелаете „приятна“ работа, защото нашата работа не може да бъде приятна, може само да бъде лека, ако се случи да нямаме много работа, но това пък най-рядко се случва при нас.
Аз лично видях съвсем скоро, преди да напусна, цяла опаковка с ампули витамин С, прибрани в шкафа на манипулационната с надпис „За Д-р Скорчева“. А през април д-р Зайкова, онази привлекателна лекарка, която направи шеметна научна кариера, ме помоли — мен лично — да й изпиша дуомокс, вносен антибиотик против хелиобактер пилори — микробът, причинител на язви. Изписахме го на името на болна от стационара, разбира се. Аз си изпълнявах точно задълженията да се подчинявам на дежурния лекар, съгласно длъжностната ми характеристика. Чак сега се замислям, че ако минеше строга проверка и проверяващите засечаха данните от няколко места, включително питаха и болната какви лекарства й носи сестрата сутрин, обед и вечер (нали болните имат право на информация?), щяха да излязат наяве разминавания, от които не е никак трудно да се направи изводът — болната не е получавала дуомокс. Разбира се, вината щеше да падне първо върху мен. Не съм давала лекарството, а ето лекарката го е изписала в ИЗ-то на болната. Прибрала съм го, значи, за себе си. Логиката, обаче, изисква да се зададат още някои въпроси, като например, аз ли имам хеликобактер пилори или лекарката, която се е разписала? И пак е невъзможно да се установи истината, защото чаровницата ще приплаче, че съм я накарала да подпише, и пак аз съм прибрала антибиотика, бил ми трябвал я за баща, я за майка, я за някой роднина до девето коляно. И ако аз, на свой ред, не успея да натопя някоя санитарка под мене, няма да отърва наказанието. Но строги проверки не съм виждала нито веднъж за 25 години.
Само веднъж имаше една — уж много строга. Трябва да разкажа за нея, макар че наистина много се отклоних. Случи се преди няколко месеца. Предупредиха ни, че ще мине проверка за Епрекса — лекарство против анемия, вносно, страшно скъпо, получава се във фабрично-приготвени спринцовки, които са много фино изработени. Ужасно се притеснихме, като чухме за такава проверка. Сетихме се, че не сме водили документацията, както трябва и сме изписвали Епрекс в големи количества, без да вписваме на кой болен кога е правен и по колко. Можеха да ни изкарат, че сме си го носели в къщи и сме го продавали на черно. Заговориха за някаква баснословна глоба. И досега ми е чудно, как стана така, че след като още първия ден откриха нередности при отчитане изразходването на Епрекс, после някак си ни оставиха три дни на спокойствие, преди пак да дойдат. Нямахме никакво спокойствие през тези три дни и нощи, разбира се. Образувахме тричленна отговорна комисия от сестри, начело със старшата и се започна едно фалшифициране на документи, което не е за описване. Няма да се предадем без съпротива, за какво сме диализни сестри — бързи, сръчни и смели, както се шегувахме помежду си. От сутрин до късна вечер се проверяваха всички листи на болни, получаващи Епрекс (повечето от нашите, защото почти всички са анемични), сравняваха се количествата с тези по табелата и се коригираха несъответствията. Много тежък труд, защото се оглеждаха дозировките в продължение на цяла година, ако не и повече. Старшата и двете й предани помощнички работиха всеотдайно и без почивка по цял ден до късно нощем. И успяха! Проверката мина успешно. После все ни натякваха, че ние, останалите сестри, трябва да сме им благодарни, че са ни отървали от глобата, щели били да ни глобят по една цяла заплата най-малко. После едната сестра от заслужилите беше повишена в помощник-старша за един месец. Задълженията й включваха само изписване на хепарин и друга бумащина. Трудно е прецизното водене на болнична документация без помощта на компютър. Всеки ден на ръка се пишат отново и отново едни и същи дълги списъци с имената на болните, само се сменя дозировката, затова наистина имаше нужда от помощник-старша. Пък и почетната длъжност беше с мандат по един месец, та всички полека-лека щяха да се изреждат. Така се работи в задружен колектив. След проверката Епрексът започна да се изписва със специални протоколи, подписани от трима лекари. Оказа се, че така е трябвало да се процедира още от по-миналата година, но нашите лекари не били разбрали. На тях никой нищо не им направи и си бяха спокойни, а сестрите сън не спаха, докато течеше проверката.