Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)

Пристигането й се чуваше още от вратата на отделението — вопли на мъченик се разнасяха и първия път, когато се случи да дойде от къщи в такова състояние, всички наскачахме да видим кой е. По-нататък й свикнахме. Опитваха се да я изкарат истеричка. Не, Красито не е истеричка. Много добре познавам тази жена. И не само аз я познавам. По-кротко същество от нея едва ли би могло да има, лежеше си, четеше си книжка и се усмихваше като ангел — руса коса, сини очи, много красива. Имаше семейство и две деца. Истеричка! Лесно е да се каже, докато вас самите не ви е сполетяло. Кризата от нетърпим сърбеж при нея наистина протичаше като истеричен пристъп. Тя виеше с глас, тръшкаше се, мъжът й я стискаше като буйстваща луда, за да не се хвърли през прозореца, тя ни молеше да я убием с някаква инжекция, а лицето й се обливаше в сълзи. Аз лично съм й правила — по нареждане на лекар, разбира се, последователно, през пет минути, тройна доза урбазон, после антиалерзин, после халоперидол. И пак не й минаваше, но се унасяше, охкайки в опиатен сън, а мъжът й ни благодареше, грабваше я на ръце и си я отнасяше обратно вкъщи.

След няколко месеца сърбежите на всички понамаляха. Намаляха и на Красито. От нея знам, че сърбежът е по-лош от болка. В момента, когато напусках, беше останал само един болен с нетърпим сърбеж. Той не беше млад, над шейсетте беше, и категорично не беше истерик. Дойде при нас със самочувствието и оптимизма на преуспяващ бизнесмен с млада жена и невръстно дете на тия години. Много бързо тръгна назад. Съсипа го сърбежът. Когато си заминавах, го оставих съвсем различен човек в сравнение с времето, когато го приехме, а бяха минали не повече от две години — представете си жив освиенцим, само кожа и кости, отпаднал, без воля, не говори, гледа като бито куче. Това човек ли е? Младата му жена непрекъснато беше край него и често плачеше в коридора, да не я види и чуе. Той не можеше да остане без придружител, защото се заваляше, като ходеше и няколко пъти беше падал лошо. Говорих една вечер с нея и тя през плач ми призна, че мъжът й тайно се тъпчел с опиати, иначе не можел да издържи. Тази сянка на човек само преди две години беше чаровен и невероятно младеещ зрял мъж. Целият персонал (без мене) беше ходил в негово заведение на безплатен обяд или вечеря и го хвалеха колко щедро ги нагостил и как добре си прекарали.