![Кралица на въздух и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/2/kralica-na-vzduh-i-mrak-bg-download.jpg)
Кралица на въздух и мрак [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-298-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
Топлите му устни се плъзнаха по бузата, по линията на челюстта й.
— Не знаех дали ще искаш да те докосна — промълви до кожата й.
Удоволствие бе просто да вдигне бавно очи към него. Да знае, че няма защо да бързат с нищо от това. Съблече нощничката си през главата и видя как лицето му се изопна от желание, очите му станаха тъмни като морското море.
— Искам да ме докоснеш — каза тя. — Няма нищо, което би могъл да ми направиш, което да не искам, защото си ти.
Джулиън я взе в ръцете си и за миг беше странно — голата й кожа до дрехите му, памук и дънков плат, и метални капси, — когато той я вдигна и я отнесе до леглото. Рухнаха върху него заедно; той трескаво се освободи от ризата и дънките си, а Ема изпълзя върху него, навеждайки се, за да го целуне по гърлото, да близне и засмуче местенцето, където беше пулсът му, където усещаше ударите на сърцето му.
— Не искам да бързаме — прошепна тя. — Искам да почувствам всичко.
Той стисна хълбоците й и смени позата им, обръщайки ги така, че да се озове отгоре й. Усмихна й се порочно.
— Няма да бързаме.
Започна от пръстите й, целувайки ги един по един; целуна дланите и китките й, раменете и ключиците. Прокара пътечка от целувки по корема й, докато тя започна да се гърчи и да се бори за въздух, и да го заплашва, което само го накара да се засмее тихичко и да насочи вниманието си към други, още по-чувствителни местенца.
Когато светът се бе изличил зад очите й на няколко пъти, той се надигна над нея и отметна влажната коса от лицето й.
— Сега — прошепна и покри устата й със своята, докато сливаше телата им в едно.
Беше бавно, както беше обещал, както не бе било никога досега; вече нямаше нищо отчаяно, освен желанието им. Останаха да лежат изтегнати напряко върху леглото, гладни, копнеещи и докосващи се. Ема милваше лицето му, лекичко, благоговейно: извивката на устата му, пърхащите му ресници, и с всяко докосване и с всеки миг дишането му ставаше все по-пресекливо, пръстите му се вкопчваха в чаршафите все по-силно. Гърбът й се изви, за да го срещне, главата й беше пълна с искри: надигнаха се и се сляха, докато всичко се превърна в огън. И когато най-сетне пламнаха, неспособни да изчакат и миг повече, те станаха един човек. Горяха като ангели.
От стаята си Марк можеше да види луната и това го разстройваше.
Беше прекарал толкова много нощи върху гърба на коня, в които луната яздеше заедно с тях, сякаш и тя ловуваше в небето. Чуваше смеха на Кийрън в ушите си, дори сега, ясен смях, недокоснат от скръб.
Надяваше се един ден Кийрън отново да се смее по този начин.
Можеше само да си го представя как седи в мрака на овъглената тронна зала на Тъмния крал, сурово и самотно място. Крал на разбитите сърца и съкрушените души, самичък върху гранитния си престол, остаряващ бавно през епохите на света.
Беше повече, отколкото бе в състояние да понесе. Изпита безгранична благодарност, когато Кристина се шмугна в стаята му и се пъхна в леглото при него. Носеше бяла пижама, тъмната й коса беше разпусната. Сгуши се до него и зарови лице във врата му. Бузите й бяха мокри от сълзи.
— Наистина ли ще свърши така? И тримата да бъдем нещастни? — попита Марк.
Кристина сложи ръка върху сърцето му.
— Обичам те, Марк. — Гласът й беше нежен. — Убива ме да мисля, че сърцето ти се разкъсва като моето.
— По-щастлив съм, когато ти си тук. — Той сложи ръка върху нейната. — И все пак…
— И все пак. Имам идея, Марк. Може би е лудост. Но е възможно да сработи. Би могло да означава отново да го видим. — Тъмните й очи бяха прями. — Ще имам нужда от помощта ти.
Марк я притегли към себе си и я целуна; тя се отпусна до него, тялото й прилепна до неговото. Беше уханна като мед, коприненомека като поляна с диви цветя. Единствената жена, която щеше да обича някога.
Избърса с палци сълзите от бузите й и прошепна:
— Ръката, сърцето и оръжието ми ти принадлежат. Кажи ми какво трябва да сторя.
Положила глава върху гърдите на Джулиън, Ема усещаше как ударите на сърцето й постепенно се успокояват. Незнайно как, по-голямата част от завивките бяха паднали на пода; те бяха полуувити в чаршафите, а Джулиън си играеше лениво с косата й със свободната си ръка.
— Е, предполагам, че се чувстваш адски доволен от себе си — подхвърли тя.
Той примига сънливо насреща й.
— И защо?
Ема се засмя и дъхът й раздвижи меките тъмни къдрици на косата му.