Кралица на въздух и мрак [bg]

Ема лежеше върху покривката на леглото си; единствената светлина в стаята бе отразеното сияние на демонските кули, струящо през прозореца.

Вероятно не би трябвало да се изненадва, че не може да заспи. Беше спала в продължение на три дни, а когато се беше събудила, я очакваха шок след шок: осъзнаването на случилото се, обяснението на Джем, къщата, пълна с хора. Странното усещане, което я следваше непрекъснато, че е забравила нещо, че е оставила нещо в другата стая и трябва да си спомни да го вземе.

Знаеше, че е парабатайската връзка. Тялото и умът й все още не бяха осмислили факта, че тя вече не съществува. Липсваше й така, както хората, изгубили крайник, понякога имаха чувството, че той още е там.

Липсваше й Джулиън. Бяха заедно през целия ден, но винаги — заобиколени от други хора. Когато чуждите хора най-сетне се бяха разотишли, Джулиън бе отнесъл Тави в леглото, пожелавайки й неловко лека нощ пред останалите.

Ема бе отишла да си легне скоро след това и от часове лежеше тук и се тревожеше. Дали всичко щеше да е неловко сега, когато не бяха парабатаи? Сега, когато се рееха в това ново, непознато място между приятели и любовници? Никога не го бяха изрекли на глас, защото думи като „гадже“ звучаха банално в лицето на проклятия и гигантски чудовища. Ами ако всичко, което се беше случило, бе толкова съкрушително, че отношенията им никога не успееха да се върнат в нормално русло?

Не можеше да търпи повече. Стана от леглото и приглади нощницата си. Отвори вратата на спалнята си с намерението да отиде в стаята на Джулиън и да го накара да говори с нея, независимо колко неловко можеше да е.

Пред вратата й, протегнал ръка и изглеждащ също толкова изненадан да я види, колкото и тя него, стоеше Джулиън.

Отпусна бавно ръка; далечната лунна светлина се отразяваше в гривната му от морско стъкло.

— Не знаех дали ще искаш да вляза — каза.

От облекчение, Ема се отпусна тежко на касата на вратата.

— Искам да влезеш.

Отстъпи назад в стаята и Джулиън затвори вратата зад себе си. Сега и двамата бяха в мрака, прорязван единствено от светлината на демонските кули. Облечен в черно, Джулиън беше сянка сред сенките, докато свеждаше поглед към нея; косата му също изглеждаше черна, в рязък контраст с бледата му кожа.

— Не знаех дали ще искаш да те целуна.

Ема не помръдна. Повече от всичко на света искаше той да се приближи и да сложи ръце върху нея. Искаше да го почувства до себе си сега, когато пространството между тях вече не беше пространство на прокълнати и забранени неща.

— Искам да ме целунеш.

Той стопи разстоянието между тях с една крачка. Ръцете му уловиха тила й в шепи, устните му се наведоха към нейните, горещи и сладостни, като чай с мед. Ема прокара леко зъби по долната му устна и изтръгналият се от него гърлен звук накара косъмчетата по ръцете й да настръхнат.