Кралица на въздух и мрак [bg]

Всички искаха да дойдат в къщата край канала и да поздравят Ема и Джулиън, които бяха изписани от Василиас. Хора, които Дру познаваше, и такива, които виждаше за пръв път, бяха изпълнили приземния етаж, носещи цветя и дребни подаръчета: нови метални ръкавици за Ема, бойно яке за Джулиън.

Някои бяха прекомерно жизнерадостни и ведри и поздравяваха Ема и Джулиън така, сякаш с тях не се беше случило нищо странно. Други ги поздравяваха, сякаш вярваха, че това да станат огромни и замалко да умрат, бе част от предварително намислен план, който се бе наредил както трябва. На трети им беше неловко (онези, които бяха прекалено близо до Кохортата, предполагаше Дру), сякаш се чудеха дали Ема и Джулиън няма отново да станат огромни и да ги смачкат насред кухнята. Една мила стара дама направи комплимент на Джулиън за това колко е висок и в стаята се възцари ужасна тишина; „Какво става?“, попита Тави и Дру трябваше да го замъкне в дневната.

Неколцина очевидно бяха преживели повратен момент.

— На полето ме осени мисълта, че трябва да прекарвам повече време със семейството си — каза Трини Кастел. — Миговете на мир са скъпоценни. Никога не можем да си ги върнем обратно.

— Много вярно — съгласи се Джулиън.

Изглеждаше така, сякаш се мъчи да не се разсмее. Всички закимаха дълбокомислено. Беше много странно — в продължение на дни Дру се беше притеснявала, че когато се събудят, Ема и Джулиън ще бъдат наказани по някакъв начин: било то официално от Клейва, или с невежото осъждане на останалите ловци на сенки. Ала нищо такова като че ли не се случваше.

Приближи се до Магнус, който седеше до огъня и похапваше бонбони от кутията, която някой беше донесъл за Ема. Беше дошъл с Мерис, Макс и Рафи, така че те да могат да си поиграят с Тави. Алек, Джейс и Клеъри щяха да пристигнат по-късно, очевидно с някаква изненада. Изабел и Саймън се бяха прибрали в Нюйоркския институт, за да държат нещата под око.

— Защо никой не е ядосан? — прошепна тя. — На Ема и Джулиън?

Магнус размърда вежди насреща й. Магнус имаше много забавни вежди; Дру открай време го намираше за забавен, с огромния му ръст и това как отказваше да вземе каквото и да било на сериозно.

— Ами — каза той, — без Военния съвет на Джулиън и неговата стратегия за справяне с Диърборн Кохортата вероятно щеше да надделее. А пътят, по който Кохортата беше поела, водеше към гражданска война и кръвопролитие. Всички се радват, че това беше избегнато.

— Така е — съгласи се Друзила. — Но това беше преди да се превърнат във великански чудовища ангели.

— Ангелите са посланици. — Магнус изтръска какаовия прах от ръцете си със замислен вид. — Общуват по странни начини, дори с вас, техните деца. Хорас и Кохортата говореха така, сякаш изпълняват тяхната воля и заради това хората се бояха от тях. На бойното поле, горящи с небесен огън, Джулиън и Ема доказаха, че не е така. Ангелите говореха чрез тях.