Кралица на въздух и мрак [bg]

— Знам — каза Магнус меко. — Знам също така, че си прекарал по-голямата част от живота си, знаейки, че си различен. И това е вярно. Различен си. Аз също.

Тай вдигна очи към него.

— Затова си мислиш, че това усещане — че половината от теб липсва — трябва да бъде поправено. Че то не може да е нещо, което всички останали изпитват, когато изгубят някого. Само че е. Скръбта може да бъде толкова силна, че да не си в състояние да дишаш, но това е да си човек. Губим, страдаме, но трябва да продължим да дишаме.

— Ще кажеш ли на всички? — Гласът на Тай бе почти шепот.

— Не — отвърна Магнус. — Стига да обещаеш никога вече да не правиш нещо такова.

Тай изглеждаше така, сякаш му се повдига.

— Никога няма да го направя.

— Вярвам ти. Само че, Тай, има още нещо, което бих искал да сториш. Не мога да ти заповядам. Мога само да го предложа.

Тай беше взел една възглавница и прокарваше длан по грапавата й повърхност, отново и отново, сякаш четеше съобщение в материята.

— Знам, че винаги си искал да отидеш в Сколоманса. — Тай понечи да възрази, но Магнус вдигна ръка. — Остави ме да довърша, а после може да кажеш каквото поискаш. — В Лосанджелиския институт Хелън и Ейлийн ще те държат в безопасност и ще те обичат и знам, че сигурно не ти се иска да оставиш семейството си. Но онова, от което се нуждаеш, са загадки, които да разрешаваш, та мозъкът ти да бъде зает, а душата ти — пълна. Срещал съм други като теб — не могат да се отпуснат, освен ако умът им не се рее свободен и не разрешава загадки. Познавах Конан Дойл. Обичаше да пътува. Прекара третата година от медицинското си обучение на китоловен кораб.

Тай го зяпна и Магнус като че ли осъзна, че се беше отплеснал.

— Това, което се опитвам да кажа, е, че имаш любознателен ум. Искаш да разрешаваш мистерии, да бъдеш детектив, ето защо винаги си искал да отидеш в Сколоманса. Но не мислеше, че би могъл. Защото близначката ти искаше да бъдете парабатаи, а не можеше да направиш и двете.

— Щях да се откажа от Сколоманса заради нея — заяви Тай. — Пък и всички, които познавам от Сколоманса — Зара и останалите — са ужасни.

— Сега Сколомансът ще бъде различен. Кохортата го отрови, но тях вече ги няма. Мисля, че ще бъде чудесно място за теб. — Гласът на Магнус омекна. — Тежко е да скърбиш. Промяната понякога е единственото, което би могло да помогне.

— Благодаря — рече Тай. — Може ли да си помисля?

— Разбира се. — Магнус изглеждаше уморен и изпълнен със съжаление. Сякаш му се щеше нещата да можеха да бъдат различни; да можеше да каже още нещо, освен онова, което беше казал. Обърна се към вратата (Дру се дръпна назад) и спря.

— Ясно ти е, че от сега нататък си свързан с призрака на сестра си, нали?

Свързан с призрака на сестра си?

Призрака на Ливи?

— Да — отвърна Тай.