Кралица на въздух и мрак [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-298-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
— Все още не разбирам защо и престъпниците ще гласуват! — провикна се Хайме, който очевидно бе взел речта „независимо от възрастта им“ наистина сериозно.
— Защото ако не го направят — обърна се Даяна към множеството, изправяйки се на крака, — винаги ще могат да казват, че новият консул, който и да е той, е бил избран, защото мнозинството е било лишено от право на глас. Кохортата открай време процъфтяваше, твърдейки, че лъжите им изразяват волята на всички ловци на сенки, че казват онова, което всеки би искал да изрече на глас, ако можеше. Сега ще подложим тази лъжа на изпитание. Всички ловци на сенки ще бъдат чути. Включително и те.
— Госпожица Рейбърн има право — съгласи се Джия мрачно.
— Какво тогава ще бъде направено със затворниците? — попита Кадир. — Ще ги оставим на свобода?
— Кохортата трябва да бъде наказана! Трябва да бъдат наказани! — Гласът беше див писък. Ема се обърна и потръпна; усети как ръката на Джулиън стисна по-силно нейната. Беше Елена Ларкспиър. Тя беше сама — съпругът й не беше дошъл на събранието. Беше изпита, сякаш през последната седмица беше остаряла с петдесет години. — Те използваха децата ни сякаш са боклук, за да вършат онова, което бе прекалено мръсно или опасно, за да го свършат сами! Те убиха дъщеря ми и сина ми! Искам възмездие!
Отпусна се в стола си със сух хлип, закрила лицето си с ръце. Ема се взираше в Кохортата със свито до болка гърло: дори на Зара й беше трудно да изтрие изражението на ужас от лицето си.
— Няма да останат ненаказани — каза Джия меко. — Бяха изпитани с Меча на смъртните и признаха престъпленията си. Изпратили са Дейн Ларкспиър да убие други ловци на сенки, така че са директно отговорни за неговата смърт. — Тя наклони глава към Елена. — Убиха Оскар Линдквист, така един демон да може да заеме мястото му на среща, състояла се в Лосанджелиския институт. Водени от Хорас, те използваха лъжи и сплашване, за да се опитат да убедят Клейва да сключи фиктивен съюз с елфите.
— А сега твоите хора се опитват да убедят Клейва да сключи съюз с новия крал, защо това да е различно? — провикна се Зара.
Ема се обърна и обходи стаята с изпитателен поглед. Мнозина ловци на сенки изглеждаха ядосани или подразнени, но имаше и такива, които очевидно бяха съгласни със Зара. Гадост.
Един глас отекна, каменен и студен. Алек Лайтууд.
— Защото открит политически ангажимент е съвсем различно от отричането от всякакви отношения с долноземците пред очите на обществото, докато кроите убийства зад гърба на хората, които се предполага, че ръководите.
— Кохортата хвърли в затвора лоялни нефилими и изпрати други на смърт — рече Джия с изпепеляващ поглед към Зара. — Бяхме доведени до ръба на гражданска война. — Отново се обърна към Клейва. — Сигурно си мислите, че искам да ги накажа сурово, да им отнема Знаците и да ги изпратя в мунданския свят, който толкова презират. Трябва обаче да бъдем милостиви. Толкова много от членовете на Кохортата са млади и са били повлияни от дезинформация и явни лъжи. Можем да им дадем възможност отново да станат част от Клейва и да изкупят вината си. Да се върнат от пътя на измамата и омразата и отново да тръгнат в светлината на Разиел.
Нов шепот. Членовете на Кохортата се спогледаха объркано. Някои изглеждаха облекчени, други — още по-ядосани.
— След тази среща — продължи Джия, — членовете на Кохортата ще бъдат разделени и изпратени в различни Институти. Няколко от Институтите, които присъстваха на Военния съвет на Джулиън Блекторн, предложиха да приемат бивши членове на Кохортата и да им покажат един по-добър път. Ще им бъде дадена възможност да се докажат, преди да се завърнат в родината.
Последва буря от оживен говор. Неколцина изкрещяха, че наказанието е прекалено леко. Други викнаха, че е твърде жестоко да бъдат „изпратени в изгнание от Аликанте“. Джия сложи край на виковете с жест.
— Всички, които не подкрепят това наказание, моля, вдигнете ръка. Мануел Вилялобос, ти нямаш право на глас по този въпрос.
Смръщена, Зара натисна надолу полувдигнатата ръка на Мануел Вилялобос.
Вдигнаха се няколко ръце. На Ема почти й се прииска да вдигне ръка и да заяви, че заслужават нещо по-лошо. Но пък нали беше пожалила живота на Зара на бойното поле и това бе довело до всичко това: края на битката и това с Джулиън да бъдат свободни.