Кралица на въздух и мрак [bg]

Ема беше в Залата на Съвета за първи път, откакто Ливи беше умряла.

Това не беше единствената причина отчаяно да копнее заседанието да свърши, но определено беше една от тях. Кръвта може и да беше измита от подиума, но Ема винаги щеше да я вижда там. Знаеше, че с Джулиън е същото, беше се напрегнал до нея, когато прекрачиха прага заедно с останалите от семейство Блекторн. Всички бяха притихнали, дори Тави.

Залата беше претъпкана до пръсване. Ема никога не я беше виждала толкова пълна: ловци на сенки бяха насядали по пейките, а пътеките бяха пълни с правостоящи; полупрозрачните Проекции на нефилими от далечни Институти блещукаха до задната стена. Ема зърна Изабел и Саймън сред тях и им помаха.

За щастие, Хайме и Диего им бяха запазили места. Хайме беше заел цял ред, лягайки напряко и когато ги видя да се приближават, скочи и ги пусна да минат, смигвайки на неколцина ловци на сенки със сърдити изражения, които се бяха надявали да си намерят места.

Всички се взираха в семейство Блекторн и особено в Ема и Джулиън, докато те се настаняваха. Беше досущ като в къщата предишния ден: непознати, които ги бяха зяпнали с широко отворени очи. Ема си спомняше какво си беше помислила за Джейс и Клеъри на Военния съвет: Значи това е да си герой. Онези, в чиито вени има ангелска кръв, онези, които буквално са спасили света. Хората те гледат сякаш, почти сякаш не си истински.

Както се оказа, то караше и теб самия да се чудиш колко си истински.

В крайна сметка Ема се озова седнала между Кристина и Джулиън; пръстите й докосваха дискретно тези на Джулиън на седалката между тях. Сега, когато двамата вече не бяха парабатаи, единственото, което искаше, бе да се приберат у дома и да започнат новия си живот. Щяха да обсъдят плановете си за пътуване и всички места, които щяха да посетят. Щяха да гостуват на Кристина в Мексико, на Джейс и Клеъри в Ню Йорк, на пралеля Марджъри в Англия. Щяха да отидат в Париж и да се държат за ръце пред Айфеловата кула, и в това нямаше да има нищо нередно и нищо забранено.

Може би заседанието щеше да бъде кратко? Плъзна поглед из стаята и забеляза, че всички имаха сериозни изражения. Групички хора, които бяха симпатизирали на Кохортата, но не се бяха били заедно с тях на бойното поле, се бяха скупчили заедно по пейките и си шушукаха. Поддръжници на Диърборн, като Ласло Балог, който бе останал в града през битката, не бяха арестувани — единствено онези, които бяха вдигнали оръжия против други нефилими, щяха да бъдат съдени.