Кралица на въздух и мрак [bg]

— Събрали сме се във време на скръб и изцеление — започна Джия и гласът й отекна между стените. — Благодарение на храбростта на толкова много ловци на сенки, ние се бихме достойно, открихме нови съюзници, опазихме отношенията си с долноземците и отворихме нов път напред.

Зара направи ужасна физиономия при думите „опазихме отношенията си“. Ема се надяваше да я осъдят да чисти тоалетни до края на вечността.

— Само че аз няма да бъда лидерът, който ще ни поведе по този нов път.

През стаята пробяга шепот; Джия наистина ли казваше онова, което си мислеха, че казва? Ема се изпъна на мястото си и погледна към Ейлийн, но тя имаше също толкова слисан вид, колкото и останалите в залата. За сметка на това Патрик Пенхалоу, седнал на предната редица, изобщо не изглеждаше изненадан.

— Ще оглавя осъждането на Кохортата — продължи Джия, без да трепне. — Това ще бъде последният ми акт като консул. След това ще се състоят всеобщи избори за нов консул и нов инквизитор.

Хелън прошепна нещо на Ейлийн, която улови ръката й. Ема усети как по тялото й пробягва тръпка. Това беше изненада, а последното, което искаше, бяха изненади. Знаеше, че е егоистично (чула бе, че Джия е болна), и все пак Джия беше позната величина. Непознатото бе надвиснало над главите им.

— И като казвам всеобщи избори — заяви Джия, — имам предвид всеобщи избори. Всички в тази зала ще имат право на глас. Независимо от възрастта им, независимо дали са тук като Проекции. Независимо — добави тя, — дали са членове на Кохортата.

През стаята премина гръмогласен ропот.

— Но те са престъпници! — изкрещя Хоакин Акоста Ромеро, главата на Института в Буенос Айрес. — Престъпниците нямат право на глас!

Джия изчака търпеливо ропотът да утихне. Дори членовете на Кохортата се взираха озадачено в нея.

— Вижте колко е пълна Залата на Съвета — каза тя и всички се завъртяха в столовете си, за да плъзнат поглед по препълнените редици и стотиците Проекции в дъното на стаята. — Всички сте тук, защото през последната седмица — и особено след края на битката — осъзнахте колко нетърпящо отлагане е положението, в което се намираме. Клейвът едва не бе превзет от екстремисти, които щяха да ни тласнат към изолация и самоунищожение. И всеки, който не стори нищо и допусна това да се случи — било заради невнимание, апатия или прекалена самоувереност… — Гласът й потрепери. — Ами. Всички сме виновни. Ето защо всички ще гласуваме, напомняне, че всеки глас има значение и че когато изберете да не използвате гласа си, позволявате той да бъде заглушен.