Кралица на въздух и мрак [bg]

Най-сетне той отиде при Магнус, който седеше в тъмносиньо кресло до камината, с тъмносиния си син в скута и го гъделичкаше. Дру дойде по-близо до огъня, чудейки се какво ли иска да каже Тай на магьосника.

— Къде е Кит наистина? — попита Тай и Дру си помисли: Трябваше да се досетя. Джем им беше казал, че Кит ще отиде да живее с него и Теса в Девън, но не и причината, нито защо трябваше да си тръгнат толкова скоро. Джулиън и останалите като че ли смятаха, че Кит скоро ще им дойде на гости, ала Дру не беше толкова сигурна. — Непрекъснато питам, но никой не иска да ми каже.

Магнус вдигна поглед; котешките му очи бяха полупритворени.

— Кит е добре. С Теса и Джем е. Ще живее с тях.

— Знам. — Гласът на Тай потрепери. — Знам, но не може ли да се сбогувам с него? Ако просто можех да поговоря с него веднъж.

— Той вече замина — каза Магнус. — Не поиска да се сбогува с теб. С никого, всъщност, но подозирам, че най-вече с теб.

Дру потисна ахването си. Защо Магнус би казал нещо толкова жестоко?

— Не разбирам. — Лявата ръка на Тай трепкаше до тялото му. Той обви пръстите на десницата си около китката, сякаш би могъл да я спре.

Джулиън открай време наричаше ръцете на Тай неговите пеперуди и му казваше, че са красиви и изящни, и полезни, защо да не ги остави да полетят? Ала Дру се тревожеше. Мислеше си, че пърхат като сърца, знак, че е неспокоен.

Изражението на Магнус беше мрачно.

— Ела с мен.

Подаде сина си на Мерис, за да го отнесе в дневната, и пое към горния етаж, следван от Тай. Дру не се поколеба. Ако Магнус беше ядосан на Тай, тя щеше да открие защо и да защити Тай, ако се наложи. Дори ако Магнус я превърнеше в крастава жаба. Тя тръгна след тях.

Недалече от стълбите на втория етаж имаше празна спалня и Магнус и Тай влязоха в нея. Магнус облегна дългото си тяло на голата стена, а Тай приседна на ръба на леглото. Дру остана до полуотворената врата.

— Не разбирам — повтори Тай. Дру знаеше, че вероятно се беше опитвал да намери отговора на този въпрос, докато бяха изкачвали стълбите: Какво искаше да каже Магнус? Защо Кит не бе пожелал да се сбогува с него?

— Тай — каза Магнус. — Знам какво сте направили. Рейгнър ми каза. Ще ми се да ми беше казал по-рано, но тогава умирах, така че разбирам защо не го е сторил. Освен това е вярвал, че е успял да осуети намеренията ви. Но не е успял, нали? Намерил си енергиен източник на Пазара и си направил магията.

Магията? За призоваването на призрака на Ливи?

Тай зяпна.

— Откъде знаеш?

— Имам контакти на Пазарите. Освен това съм магьосник и син на велик демон. Усещам тъмната магия по теб. Тя е като облак, който те е обвил, и аз го виждам. — Магнус приседна на ръба на прозореца. — Знам, че си се опитал да съживиш сестра си.