Тайната на замъка Тройенфелз
- Автор: Малер Хедвиг Курт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Дончев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка Тройенфелз». Краткое содержание книги:
Желанието да облекчи мрачната му душа, макар и временно прогони всякакъв страх у нея. Думите и бяха открити и пламенни, вливаха жар и утеха в сърцето му.
После тя изведнъж замълча. Бореше се с неудържимото си желание да го избави от мрака и безволието.
Той разтърка челото си и заговори с глъхнещ глас:
— Бог да ви благослови за това, което казахте за мен, госпожице Фон Ронах. Вие не знаете какво благодеяние е за един прокълнат и опозорен човек да чуе: „Вярвам в теб!“ Двама души ми го казаха досега: моят стар слуга и моята братовчедка Беата. И майка Анна ми го писа. Тези хора добре ме познават. Но вие, вие, която не ме познавате достатъчно, най-добре ме разбрахте. Да, в онази тежка нощ аз наистина бих могъл да сторя нещо и за него бих отговарял с достойнство. С лъжа не бих потулил вината си. Не, това е изключено. На душата ми малко поолекна. Благодаря ви. Мога ли да ви подам ръка? До сега се боях…
Гризелдис сложи ръката си в неговата, погали я. Но смутена се отдръпна.
— Имате ли други заповеди за мен, господин граф?
Той се усмихна: честно и смело изказа тя своята вяра в него, а изведнъж се уплаши, че е пренебрегнала благоприличието.
— Съжалявате ли, че дадохте израз на вашия импулс и извършихте благодеяние към един нещастник? Толкова великодушна… и неочаквано се разколебахте.
— Понякога и при най-добра воля човек не може да се освободи от условностите, понеже малко сме свикнали да даваме израз на благородните си пориви.
— Ценя високо вашата откровеност. Никакви заповеди нямам за вас, нито пък ще имам. Човек като вас няма нужда от заповеди. Не бива да ви задържам повече. Ще ви призная само, че от известно време насам това е най-хубавият ми ден. И още една молба бих желал да ви отправя.
Тя бе станала, той също стана. При тропането на столовете контеса Беата, която подслушваше зад пердето на съседната стая, побягна. Тя съжаляваше, че чува само части от разговора. Уж уговаряха плана на обучението, но тя долови как гласът на Харо ставаше все по-топъл. Това я изпълни с безумна ревност.
Гризелдис каза на графа:
— Искам да чуя вашата молба, господин графе, за да я изпълня.
— Ако искате, можете и да не я приемате… Исках да ви помоля, когато ми е необходимо да споделя мъката си пред някого, вие да бъдете този човек. Няма кой друг да ме изслуша с такова участие, както вие. Вече знам: по-добре е да не премълчавам това, което ме терзае. Мълчанието разяжда душата.
Очите на Гризелдис горяха предано.
— С удоволствие приемам молбата ви, господин граф. Гордея се с вашето доверие. Не е необходимо да ви уверявам, че винаги ще споделям мъката ви.
Той пое нейната нежна топла ръка, която умееше да отстранява всякакви препятствия от пътя, и каза:
— Не се съмнявам във вашата искреност. Благодаря ви от сърце.
И с трепет приближи ръката й до устните си.
Тя тихо помоли:
— Ще ми позволите ли да вървя? Гилда сигурно е будна и ме вика.
— Виждам, че вие считате за свой дълг да заместите майката на моето дете.
Гризелдис бързо излезе, защото й бе необходимо време да се овладее.
„Да имам за другарка това чисто и самоотвержено създание; с толкова доброта и нежност — да, ето какво може да донесе щастие на един мъж. С такава жена не бих претърпял ужасното корабокрушение. Да можех да започна отначало своя живот…“
Графът седна пред писалището си и написа писмо до майка Анна. Благодари й сърдечно, задето му бе намерила толкова добра и достойна за уважение възпитателка за неговата Гилда.
„Тя ще постигне много повече със своя пример, отколкото с уроците си“ — писа й той.
Майка Анна препрочете няколко пъти писмото, което й донесоха. Многозначителна усмивка затрептя на устните й.
Петнадесета глава
След като напусна графа, Гризелдис надникна в стаята на малката контеса. Тя още спеше. Гризелдис се уедини в стаята си, за да си даде сметка за чувствата, които преживяваше. Отмаляла коленичи пред един стол и скри лицето си в шепи. Душата й пееше и се възнасяше нагоре. От сърце поблагодари на Бога, че й позволи да облекчи отчасти мъката на графа. И тя още по-дълбоко се замоли Богу да стане чудо, за да победи невинността на графа.
Както се бе вдала в молитвата си чу лек шум. Огледа се и забеляза, че картината, която скриваше тайната врата на шкафа, бавно се обърна и отвори шкафа. Тя скочи и приближи развълнувана.
„Как се отвори сама тази врата? Бях я заключила!“
Затвори шкафа. Делфинът зае предишното си място. За да се увери, че е добре затворен, тя го пипна с ръце.