Тайната на замъка Тройенфелз
- Автор: Малер Хедвиг Курт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Дончев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка Тройенфелз». Краткое содержание книги:
„Може би не съм затворила както трябва сутринта“ — каза си.
Дори подозираше, че небето й отправя сигнал по какъв начин би могло да дойде чудото.
Този ден повече не видя графа. Той се бе извинил, възпрепятстван да присъства на чая. Гризелдис остана на масата с контесата и Гилда. Беата седеше на стола си вкаменена. Гилда сложи глава на рамото на Гризелдис и каза:
— О, леля Беата, страх ме е. Колко особено е лицето ти.
Контеса Беата принудено се усмихна.
— Малка глупачке, как може да се страхуваш от мен?
Гилда отвърна:
— Ами очите ти бяха грозни.
Гилда се опита да имитира погледа на Беата. Беше забавно, но нито Гризелдис, нито контесата се засмяха. Беата грабна Гилда и я сложи на коленете си, не можеше да понася близостта й с Гризелдис.
— Мое сладко дете, мое бедно, бедно детенце! — завайка се, но Гилда се изтръгна от ръцете й и се хвърли в обятията на Гризелдис.
— Не искам! Ти ме убиваш! Докога ще ти бъда бедно дете?
Контесата се изправи, олюля се и без да каже и дума, напусна трапезарията. Лицето й бе добило грозен израз.
Тя отиде в стаята си, хвърли се по очи на дивана и се разрида.
— О, аз, аз направих всичко! Това проклето момиче се опитва да ме подхлъзне. Е, ще видим…
Тя скръцна със зъби и в очите й се потаи тъмен огън. Ако Гризелдис я бе видяла в този момент, навярно би се ужасила, въпреки своята смелост.
Харо не дойде и вечерта. Гризелдис настръхна, когато слугата съобщи, че графът ще вечеря в стаята си. Но и контесата поръча да занесат вечерята в стаята й. И така Гризелдис вечеря сама.
Тя се замисли за причините, които възпрепятстваха граф Харо да се яви този ден на масата. Не подозираше, че поводът бе днешният им разговор.
След вечеря Гризелдис отиде да провери дали Гилда спи спокойно и видя графа, седнал до леглото на детето си, закрил лице с ръцете си. Той я погледна. Тя посочи детето с ръка, за да му покаже, че е дошла да го види. Той кимна, че е разбрал и Гризелдис излезе.
Самотният мъж я проследи с пламенен поглед и се отправи към стаята си.
А Гилда остана под покровителството на Анриет, която някога беше нейна дойка, а сега имаше единственото задължение да държи дрехите й в изправност и да бди над нея, когато спи.
Шестнадесета глава
Бяха изминали няколко седмици от деня, в който Гризелдис се установи в замъка. Бързо свикна с новата обстановка, не припомняше миналото. Всичките й мисли и чувства бяха погълнати от Тройенфелз.
Пролетта бе заляла всичко наоколо с цветя и зеленина. За Гризелдис бе истински дар от небето тази прекрасна пролет, първата, която посрещаше в замъка.
Отношенията с детето бяха отлични. Гилда обичаше своята възпитателка, която полагаше топли грижи за това нежно цвете.
Гилда обичаше баща си толкова, колкото и Гризелдис. Сърцето й туптеше всеотдайно за двамата. Контесата не се побираше в кожата си. Гризелдис я изтикваше на заден план. Братовчед й все по-често търсеше компанията на младата възпитателка. С Беата приказваше само за най-необходимите неща. Ядът за това и омразата към Гризелдис разяждаха сърцето й. Тя мъчно скриваше чувствата си и това не остана незабелязано за граф Харо.
„Нерви на стара мома — мислеше той. — Може би работата я уморява.“
Един ден реши да й предложи почивка извън замъка. Тя го попита с убит глас дали не възнамерява да я изпъди от дома си.
Той поклати глава, смутен от упоритостта й.
— Откакто съм се върнал в Тройенфелз, забелязвам, че си много неспокойна и избухлива. Гролман ми каза, че си станала нервна и недоверчива. Струва ми се, че положението ти се влошава. Затова с удоволствие бих направил нещо за теб.
Смяната на обстановката и климата ще ти се отразя. Ще получиш нужните за пътуването пари, за да се възстановиш окончателно.
Обаче контесата отказа упорито и възбудено.
— Благодаря ти, Харо. Както винаги, ти си готов да помогнеш. Нищо ми няма. Може би съм малко нервна, но това е лесно обяснимо. Виждам колко страдаш. Как да бъда весела и засмяна, когато знам какво преживяваш. Или ме смяташ за безсърдечна?
— Ти не си длъжна да понасяш моето нещастие, Беата.
— Което засяга теб, засяга и мен — каза твърдо контесата.
— Би трябвало да помислиш първо за себе си. Не можеш да ми помогнеш с нищо.
Тя притисна ръце до сърцето си. Сега изглеждаше съвсем бледа и сломена, черните й очи горяха като въглени.
— Не мога да не страдам. Не мога да приличам на госпожица Фон Ронах, да пея и да се смея.
— Значи това те настройва против госпожица Фон Ронах?
Тя бързо кимна с глава.
— Да, нейното лекомислие и безсърдечност ме възмущават. Тя трябва да разбере, че в тази къща има ред.