Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)
- Автор: Хьойзинха Йохан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Злата Техова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)». Краткое содержание книги:
Играта е „първична човешка функция“, играта е „един от фундаменталните духовни елементи на живота“. Но играта е и главен културообразуващ фактор, тя е елемент на всяка култура и е толкова съществена, че прави всяка култура да протича като игра. „Културата в по-ранните й фази се играе. Тя не се ражда от играта като жив плод, който се отделя от тялото на майката, а се развива в играта и като игра.“
„Homo ludens“ предлага една от най-оригиналните концепции в съвременната философия на историята и философия на културата. Тя търси единния източник на такива различни и разнообразни човешки дейности като език, закон, война, познание, поезия, философия, изкуство и изобщо цивилизация в нагона (или подтика) към игра и в играта и игроподобното иска да открие първичния източник на много от феномените на духовната и материалната култура.
Персийският шах по време на посещение в Англия на покана да присъства на конни състезания отговорил, че „той знае, че единият кон бяга по-бързо от другия“, и е бил напълно прав за себе си. Той се отказал да се поддаде на непозната за него атмосфера на игри и предпочел да остане страничен наблюдател. Резултатът от една игра или състезание става важен само за тези, които са запознати с правилата и участват в нея качеството на играчи или зрители (на място, по радио и т.н.), те са станали партньори в играта и искат да останат такива. За тях е от значение и не им е безразлично дали ще спечели единият или другият отбор. Всъщност това „нещо, за което се играе“ — носителят на напрежение, е самата същност на играта. Но това не е материализираният резултат на действието в играта, например това, че топчето е улучило дупката, а фактът, че играта е сполучлива и успешна. Успехът създава чувство на удовлетворение у играча, което трае кратко или дълго. Това важи и за индивидуалната игра. Насладата от чувството на удовлетворение се засилва от присъствието на наблюдатели, но те не са необходими. Човек, който реди пасианс, изпитва двойна радост, ако някой го наблюдава, но той може и без него. Много съществен във всички игри е фактът, че славата може да издигне човека над другите. Спортният риболов е известен пример за това. Ние ще се върнем към славата по-късно.
Най-тясно свързано с играта е понятието да печелиш. При индивидуалната игра постигането на целта на играта още не е печелене. Понятието печелене се появява само когато човек играе срещу други.
Какво значи да спечелиш? Какво се печели? — Да спечелиш, значи да демонстрираш превъзходство в изхода на играта. Но това демонстрируемо превъзходство има тенденция да се разпространява и в други сфери. И точно в този момент е спечелено вече нещо повече от самата игра. Спечелен е авторитетът, постигната е чест. Честта и авторитетът веднага стават достояние на цялата група на победителя. Това е едно важно качество на играта: постигнатият в играта успех до голяма степен минава от индивида към групата. От по-голямо значение е обаче другата нейна черта. В агоналния си инстинкт човек не се ръководи на първо място от жаждата за власт или желание да управлява. Първично е желанието да превъзхождаш другите, да бъдеш пръв и като такъв да бъдеш уважаван. Въпросът, дали вследствие на това човекът или групата разширяват материалната си мощ, идва на второ място. Главното е „да си спечелил“. Най-чистият пример на победата, която не се изразява в нищо осезаемо или консумативно освен в самото печелене, е шахът.