По мъж така не съм копняла
- Автор: Бийман Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По мъж така не съм копняла». Краткое содержание книги:
— Тук се е намирала къщата. Ще се върнем на това място, за да обядваме. Имаш ли желание да дойдеш тук по време на буря и да разбереш, защо баронът е избрал именно това място.
Мат заобиколи колата и отвори нейната врата.
— Нека оставим бурите. Между другото, днес морето е достатъчно развълнувано.
Грохотът на разбиващите се в брега вълни наистина беше оглушителен. Сара и Мат се приближиха до ръба на скалата и се загледаха във водната стихия. Долу бушуваха разпенените вълни. Пръските достигаха до тях и мокреха лицата им. Морето беше сиво-синьо, а гребените на вълните се виждаха далече навътре, почти до линията на хоризонта. Мат хвана здраво ръката й. Сара почувства, че гледката го е впечатлила много.
— Баронът си е избрал не лошо място да си построи вилата. Изгледът е класически и се запомня за цял живот. Днес морето изглежда диво и заплашително. Но нощес, когато вятърът обърне посоката си, вълните ще изчезнат и повърхността ще стане гладка, като на някое планинско езеро. Представяш ли си как ще изглежда лунната пътека от тази скала?
Сара се усмихна замечтано. Беше усетил магията на това място и се вълнуваше също като нея, когато за пръв път дойде тук.
— Ела да разгледаме градината. Май че скоро ще вали. Там е по-защитено.
Тръгнаха по тясната пътечка към парка.
— Засадили са навсякъде наоколо цветя и дървета. Тук по всяко време на годината влажността на въздуха е голяма, а температурните разлики — незначителни. Растенията се чувстват чудесно. Мама винаги отмъква тайно по няколко стръка, за да ги разсажда в градината.
Хвана Мат за ръката и го поведе.
— Погледни! Една роза вече е цъфнала — наведе се към бодливия храст и вдъхна аромата й. — Обичам розите. А там насреща са лехите с лалета.
Виждаха се и лехи с разноцветни карамфили и азалии. Сара беше във възторг, а Мат я гледаше очарован. Макар че беше навлякла пак старите си джинси и вълнения пуловер, тя му се струваше по-красива от всички цветя в този парк. Докато се разхождаха, обзе го прилив на нежност към тази жена.
„Привързаността ми към нея е прекалено голяма“ — размишляваше Мат. Когато бяха на „Бет“, тя го учудваше с решителността и самочувствието си на опитен моряк. Явно тези качества присъстваха и в личния й живот.
Последва я замислено между дългата редица цветни лехи. Въздухът беше изпълнен с мирис на цветя и на море. Всичко се връзваше по особен начин с личността на Сара. Беше щастлив, че е с нея.
— Защо не идем да си направим пикника в заливчето? Сигурна съм, че ще намерим някое чудесно място. Там ще е по-топло, отколкото тук — предложи Сара, като приключиха с обиколката.
— Звучи добре. Но аз пак ще съм потърпевшият, понеже ще нося кошницата и покривката.
— Помощник! Трябва да ми отговаряте с „да, сър“! Иначе ще ви накарам да измиете палубата.
Сара се обърна и се отправи надолу, но Мат я настигна, хвана я за ръката и я накара да го погледне.
— Нямате ли някое по-подходящо наказание, капитане?
Тя се дръпна и се нацупи.
— Хм, мога да… мога да ти сваля ризата и…
Той я погали по бузата.
— Продължавай, става интересно! Напоследък наблюдавам у тебе нарастваща агресивност. Мисля, че и майка ти спомена нещо тази сутрин.
Мат я вдигна във въздуха и я завъртя около себе си.
— Престани, помощ! — извика Сара. — Предавам се, остави ме, ще хвана морска болест. Исках само да ти предложа да слезем долу в заливчето.
Мат я пусна и загледа разгорещеното й засмяно лице. Устните й бяха розови и съблазнителни, а очите й имаха цвета на океана. Без да се съобразява с факта, че някой може да минава наблизо, Мат я притисна към себе си и я целуна страстно.
Сара притисна тялото си до неговото. Когато я целуваше, то не се подчиняваше на разума й.
Толкова дълго й бяха липсвали ласките му! Близостта му предизвикваше горещи вълни и леко замайване. Искаше й се сега да са в удобната каюта на „Бети Лу“.
— Желая те, Сара! — промълви Мат. — Две нощи без тебе са много време и…, макар че ти обещах да не те притеснявам, сега искам да се любим.
— Аз… аз… също мисля така, Мат… — Сара беше останала без дъх. — Никога не съм предполагала, че ще си загубя в такава степен разсъдъка по някого. Целуни ме!
— Господи, Сара, ти си просто вълшебница, която може да подлуди всекиго само с едно мигване! — Мат отново впи устни в нейните.
Тя отговори на целувката му. С едната си ръка той обви шията й, а другата пъхна под пуловера и започна да гали гладката й като коприна кожа.
Сара потръпна и зарови пръсти в косата му. Другата й ръка лежеше на гърдите му. Усещаше как сърцето му бие лудо.
Мат повдигна глава и я погледна. Очите му бяха по-тъмни от обикновено.