Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
— Слънцето и дъждът ли? Не, слънцето и дъждът само подпомагат този процес. Но изворът на живота в Ландовър е магията, а сините дъбове притежават много силна магия.
— Значи твърдиш, че всичко е вълшебна магия — като тази, благодарение на която се разбираме помежду си?
— Същата, ваше величество. Вълшебниците са вложили магия в земята, когато са я създавали. Сега те живеят сред мъглите наоколо.
— Сред мъглите ли?
— Там — Куестър посочи с ръка планините, които заобикаляха долината, върховете и горите им, обгърнати в сивота. — Вълшебниците живеят там — и той отново погледна към Бен. — Вие не видяхте ли лица сред мъглата, когато минавахте през гората, водеща от вашия свят към нашия? — Бен кимна. — Това са лицата на вълшебниците. Само пътеката, по която сте минали, принадлежи и на двата свята. Затова и аз се разтревожих, че сте се отклонили твърде много от нея.
Настъпи миг на мълчание.
— И какво от това? — попита накрая Бен. Прегърбената фигура издърпа сивата роба, която се бе закачила на някакъв храст.
— Ами можехте да се залутате навътре във вълшебния свят и да се изгубите завинаги — той замълча.
— Гладен ли сте, ваше величество?
— Какво? — въпросът изненада Бен. Той бе все още замислен за своя преход през вълшебния свят и за възможността да се изгуби завинаги в него. Досега му се струваше, че светът, в който се е озовал, не крие никакви опасности.
— Предполагам, че отдавна не сте яли и пили.
Бен се подвоуми.
— Наистина не съм хапнал от сутринта.
— Е, добре. Да минем оттук.
Куестър го преведе надолу по склона до малка горичка от сини дъбове, с която започваше голяма дъбрава. Той изчака Бен да го настигне, после протегна ръка и откъсна клон от едно дърво. Клонът се отчупи лесно и беззвучно. Магьосникът коленичи, хвана с една ръка края на клонката, а с другата обрули листата й. Листата се посипаха в скута му.
— Ето, опитайте — предложи му той едно от тях. — Хапнете.
Бен взе листото, огледа го, внимателно отхапа и започна да дъвче. Лицето му светна от изненада.
— Има вкус на… пъпеш. Другия кимна с усмивка.
— А сега клонката. Хванете я по този начин — той му я подаде със счупения край нагоре. — Започнете да смучете откъм счупеното.
Бен направи това.
— Боже мой! — прошепна той. — Та то има вкус на мляко!
— Това е основната храна на хората от долината — обясни Куестър, докато дъвчеше един лист. — Човек може да живее само от синия дъб и малко питейна вода, ако няма нищо друго, а такива хора се срещат. Не е било винаги така, но времената се променят…
Той се поогледа малко объркан. После отправи поглед към Бен.
— Сините дъбове са диви растения и ги има навсякъде из долината. Възпроизвеждат се удивително много, дори и в наше време. Обърнете се натам да видите какво става.
Той посочи с ръка към дървото, откъдето бе счупена клонката. На мястото на счупеното вече започваше да се явява нова пъпка.
— До сутринта ще порасне нова клонка. Само след седмица тя ще бъде точно като тази, която отчупихме. Поне би трябвало…
Бен кимна без коментар. Мислеше за предпазливите намеци на Куестър: „Времената се променят… възпроизводителната им способност е удивителна — дори и в наше време… само след седмица ще бъде точно като тази, която отчупихме — поне би трябвало…“
Той внимателно наблюдаваше сините дъбове зад дървото, от което магьосникът си бе откъснал, ала май не растяха особено добре — част от листата им бяха увяхнали, клоните изсъхнали. Нещо не вирееха както трябва.
Куестър прекъсна мислите му.
— Е, опитахме от сините дъбове, а сега нещо по-питателно — и той чевръсто разтърка ръце. — Какво ще кажете за шунка с яйца, пресен хляб и чаша бира?
Бен се обърна.
— Да не би да сте скрил кошница с продукти в някой от онези джобове?
— Какво? О, не, ваше величество. Просто ще направя заклинание, за да получа храна.
— Заклинание ли…? — Бен сви вежди. — Искате да кажете, че ще използвате магия?
— Точно така! Нали съм магьосник, в края на краищата. Хайде сега да видим.
Подобното му на прилеп лице се сбръчка, рунтавите му вежди се свъсиха. Бен се приведе напред. Не беше хапнал нищо от сутринта, но по-скоро бе любопитен, отколкото гладен. Дали този странен човек може наистина да прави магии?
— Концентрирана мисъл, пръстите протегнати така, едно бързо движение и…ах!
Проблясна светлина, вдигна се дим и на земята пред тях се появиха пет-шест възглавници, украсени с пискюли и бродерия. Бен гледаше поразен.
— Е, нали ще трябва да седнем на нещо, докато ядем — отклони въпроса магьосникът, сякаш беше без значение. — Сигурно съм обърнал пръстите си малко по-надясно… Ще опитам още веднъж — мисълта, пръстите, бързо движение…