Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)
- Автор: Стоянова Рени
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)». Краткое содержание книги:
Истината, че сме допуснали недопустимо висок процент заразени с хепатит С, лъсна неприятно преди две-три години след масово изследване на всички болни и персонала, каквото не беше провеждано в продължение на повече от година, може би година и половина, а според изискванията за работа в хемодиализа, то трябва да се провежда на всеки три месеца. Тогава се сетихме, че през изтеклото време сме допускали доста недопустими неща. Като например липса на дезинфекция на апаратите между отделните болни — задължение на техническия персонал по нареждане на завеждащия, както и общо ниско ниво на хигиената в отделението, защото не достигаха дезинфектанти. Най-опасното нещо, което допуснахме тогава, обаче, беше престерилизиране на еднократни консумативи — използвани за болните и, естествено, замърсени с кръв — защото и те не достигаха. В продължение на месеци след изключване не изхвърляхме кръвните линии, а ги миехме на чешмата и ги запълвахме с разтвор на формалдехид, или мравчена киселина. Това е силно летливо вещество, което дори и разтворено във вода отделя отровно задушаващи пари, от които кашляхме, а очите ни сълзяха. Така ги оставяхме два дни, после ги промивахме с банки стерилен физиологичен разтвор и пак ги използвахме за болните. Промивахме на чешмата и иглите, с които убождахме болните и ги пращахме на стерилизация. Отначало ги надписвахме с името на болния, от чиято ръка сме ги извадили, после нещата се забатачиха и стана тя, каквато стана — пращахме иглите на един болен да се стерилизират, после убождахме с тях някой друг и т.н. А вирусът на хепатита е много устойчив. ХЕИ-то тогава ни направи проверка за формалдехида, с който работехме. Не знам дали някой беше сигнализирал или проверката беше по инициатива на самото ХЕИ. Предупредиха ни, че от ХЕИ ще идват да замерват формалдехида във въздуха и ние се обнадеждихме, че най-сетне може да го забранят и да оправят снабдяването. Един ден по обяд дойдоха две служителки и поставиха на бюрото в залата някакви малки измервателни уреди. Болните от сутрешната смяна тъкмо си бяха заминали. Трябва да кажа, че тогава нарочно разляхме формалдехид и в цялото отделение направо не се дишаше. Всички кихахме, кашляхме и не можехме две да видим от порой сълзи. Двете служителки и те кихаха, кашляха и ронеха сълзи през цялото кратко време на замерването, но накрая — виж ти — замерването показа стойности на формалдехидни пари във въздуха в границите на допустимото. Съобщиха ни го няколко дни по-късно. А си спомням, че точно когато замерваха, някой от персонала идваше отвън за втора смяна и, влизайки в отделението, се развика отдалече:
— Ей, какво сте направили тука, бе? Ще се издушите, бе!
А ние се разшъткахме:
— Шът, бе, по-тихо! ХЕИ-то е тука, замерват.
Практиката да се престерилизират еднократни материали не е изчезнала още. Само дни преди да напусна, от стерилна база пристигна опаковка, съдържаща замърсен с кръв пластмасов катетър. Много се ядосахме, като го видяхме — от обработката, на която е бил подложен при стерилизацията, кръвта, останала вътре в лумена му, се беше изляла отвън. Веднага го изхвърлихме, разбира се. Такива катетри (те представляват твърди пластмасови тръбички с дължина около 25 см и диаметър 2–3 мм) се използват при новите болни, които започват диализа и още нямат свързани по оперативен път артерия и вена на ръката — така наречената AV фистула (вж. Пета глава). Катетърът се поставя в дълбок централен венозен съд (манипулацията се извършва от лекар с участието на две асистиращи сестри), защото обикновените вени на ръката не могат да осигурят необходимия дебит за провеждане на адекватна диализа (200–300 мл/мин.), а дълбокият съд е широк и съответно кръвотокът по него — достатъчно мощен. Стерилната ни база отдавна не е каквато беше по времето на стария шеф. Сега е модернизирана и разполага с машина за вакуумирани стерилни опаковки — прозрачни от едната страна. В тях може да се стерилизират марли, инструменти, чаршафи дори. Ние често ги използваме за престерилизиране на диализни игли, извадени от оригиналната, фабрична стерилна опаковка и останали неизползвани по някаква причина, за да ги използваме после пак, но това си е в пълно съответствие с изисквания за „ex tempore“ употреба на стерилни материали, тоест непосредствено след изваждането им от стерилната опаковка, а не след като са престояли открити. За съжаление, продължаваме да престерилизираме и материали за еднократна употреба, останали след манипулация по поставяне на катетър на новите болни. Някои от тях, подобно на диализните игли по-горе, са останали неизползвани и се налага да минат през престерилизация, защото също са били извадени от оригиналната им, фабрично-стерилизирана опаковка. Но изпращаме и използвани материали, тоест, такива, които са влизали в тялото на болен и, естествено, замърсени с кръв. Тях ги промиваме на чешмата, киснем ги в дезинфектант и кислородна вода и ги изпращаме в стерилна база. Обаче, не щеш ли, този ден пристига катетър от стерилна база с петно кръв отвътре на прозрачната опаковка. Явно някоя от нас, сестрите, не си беше свършила добре работата, но нямаше как да разберем коя е, защото не се подписваме никъде, като приготвяме материали за стерилизация. Една от по-бойните между нас (не бях аз, аз не съм много силна на приказки), се развика: