![Приказки за чудатите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/4/1/prikazki-za-chudatite-bg-download.jpg)
Приказки за чудатите [bg]
- Автор: Риггз Ренсом
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-775-9
- Переводчик: Юлиан Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Приказки за чудатите [bg]». Краткое содержание книги:
— Но ти не си нормален. Също като мен си — посочил баща му.
— Отказал си се твърде рано. Трябва да има някакво лечение!
— Не, синко — рекъл островът и изпуснал въздишка, която разчорлила косата на Джън. — Няма лечение. Това е естествената ни форма.
За Джън тази вест била по-страшна дори от смъртна присъда. Преизпълнен с чувство за безнадеждност и гняв, той заплакал неутешимо. Баща му се опитвал да го успокои. Направил легло от мека трева, за да може Джън да си почине. Когато заваляло, привел палмите да оформят навес над главата му. След като Джън се изтощил и заспал, баща му прогонил с подземно ръмжене котките надалеч.
На следващия ден Джън се събудил с нова мисъл в главата. Имало някаква стоманена нотка в него, която твърдо отказвала да приеме загубата на човешкото. Бил готов да се бие за него, със или без цяр, и ако трябвало, бил готов да загине в борбата. Що се отнасяло до баща му, самата мисъл за него го натъжавала още повече — ето защо решил да я избягва. Надигнал се и понечил да си тръгне.
— Почакай! — извикал баща му. — Моля те, остани да живееш с мен. Двамата с теб ще бъдем един остров — дори малък архипелаг! Винаги ще има с кого да си говорим. Такава е съдбата ни, сине!
— Не и моята съдба — отвърнал огорчено Джън. — Ти си направил своя избор. — И той потънал в гъстата джунгла.
Баща му не се опитал да го спре, макар че би могъл с лекота. Тъжен стон отекнал от дълбините на пещерата и преминал като вълна от горещ дъх из целия остров. Докато Джъ плачел, короните на дърветата се тресели и превивали и от клоните им се сипели рубини. Джън спирал за кратко да си натъпче джобовете и по времето, когато стигнал лагуната и се качил на кораба, събрал достатъчно от сълзите на баща си, за да може да заплати на моряците и да попълни изчерпаните си сметки у дома.
Мъжете го посрещнали с радостни възгласи, тъй като мислели, че ягуарите са го убили, а той им наредил веднага да вдигнат котва и да отплават за Тиендзин.
— Ами баща ти? — попитал боцманът, след като отвел Джън в каютата, за да разговарят насаме.
— Вече свикнах с мисълта, че е мъртъв — отвърнал лаконично Джън. Боцманът кимнал и повече не попитал за него.
Ала докато Кокоболо потъвал в далечината, Джън продължавал да чува риданията на баща си. Борейки се с чувството за вина, той стоял самотен на носа и отказвал да погледне назад.
Цял ден и цяла нощ край кораба плавало стадо китове, които не спирали да му пеят:
Запушил си ушите и се стараел всячески да ги игнорира.
По време на дългото плаване към дома Джън бил обсебен от идеята да потисне промяната в себе си. Обръснал краката си и подрязвал редовно водораслите под мишниците. Кожата му вече почти непрестанно била покрита със ситен пясък и се наложило да носи дрехи с висока яка и дълги ръкави и всяка сутрин да се къпе с морска вода.
Още щом се върнал на родния бряг и преди да навести жена си, Джън отишъл при хирурга. Наредил му да направи всичко, което е нужно, за да спре промяната. Хирургът му дал силно приспивателно биле и когато Джън се събудил, открил, че подмишниците му са запълнени с лепкава смола, кожата му е покрита с лепило, за да затъкне порите, а краката му са отрязани и заменени с дървени. Докато се оглеждал в огледалото, той се изпълнил с отвращение. Имал ужасен вид. Въпреки това се надявал, че направената жертва ще спаси човешкото в него, затова платил на доктора и закуцукал към дома на новите си дървени крака.
Когато жена му го видяла, едва не припаднала.
— Какво си сторил със себе си? — проплакала тя.
Той скалъпил някаква лъжа, че пострадал, докато спасявал удавник в морето, и обяснил, че цветът на кожата му се променил от тропическото слънце. Повторил същите лъжи пред роднините и партньорите си, както и една, че открил тялото на баща си на Кокоболо15. Лиу Джъ, обявил той, е мъртъв. Но всички повече се интересували от рубините, които донесъл.
Известно време животът бил добър. Странните растежи спрели. Куцукането върху дървени крака му осигурило симпатията на околните и това било достатъчно. Рубините, с които се завърнал, не само го направили богат човек, но и прочут морски изследовател — в края на краищата той открил Кокоболо и се върнал жив, за да разкаже за него. Имало пиршества и празненства в негова чест.
Джън се стараел да си внуши, че е щастлив. С надеждата да заглуши и чувството на съжаление се опитвал да се убеди, че баща му наистина е мъртъв. „Всичко е в главата — повтарял си той. — Няма как този остров да е баща ти.“
15
Технически било вярно, тъй като тялото на баща му било Кокоболо. — Б.ред.