Дявол под прикритие

Той внимателно се измъкна от топлото легло и се протегна, потръпвайки в студения въздух. Потърси дрехите си, облече се в полумрака и откри, че поправеното му палто е било окачено от вътрешната страна на дръжката на вратата. Личните му вещи бяха прибрани в един от джобовете. Провери портфейла си не за пари, а за да потърси листчето с набраните на машина имена. За негово удоволствие, то още си беше там.

В ъгъла на стаята имаше вградена мивка. Бледият блясък на уличната лампа се плъзна през прозореца, когато дръпна едната завеса. Той изми лицето си, вчеса косата си и изплакна устата си със студена вода. Когато се обърна към леглото, почувства стомаха си пълен с олово. Не знаеше какво да й каже.

Знаеше само, че след като си тръгне, ще трябва да се научи как да живее със сърце, биещо някъде далече.

Първият намек за разсъмване парна сенчестата стая и заблестя върху голите рамене и гърба на Мерит. Тя лежеше по корем, обърната с лице към него, и той видя, че очите й са отворени. Горчиво-сладка усмивка изви устните й, когато го видя да стои там напълно облечен.

Киър мълчаливо се помоли да не му казва нещо, което би го объркало.

За безкрайно негово облекчение, тя произнесе с глас, все още дрезгав от съня:

Не забравяй да ме потупаш по задника.

Хумористичната нотка го накара да се усмихне. Той почувства прилив на благодарност, осъзнавайки че Мерит не е жена, която да прави сцени или да се разделя с някого по неприятен начин. Това беше една от многото приятни черти на характера й — да се опитва да направи нещата по-лесни за него.

Киър се приближи до леглото и бавно дръпна завивката настрана, за да разкрие голото й тяло. Прокара ръка по задника й, наведе се и притисна целувка върху една пълна, сладка извивка, завършвайки с няколко нежни потупвания.

След като внимателно върна завивката обратно върху нея, той си тръгна без повече думи и без да я погледне. Това беше най-трудното нещо, което е правил някога, и го накара да се почувства зле.

Тръгна през студената утрин, връщайки се към апартамента в склада, за да се изкъпе и преоблече в чисти дрехи. Снощната буря временно беше отблъснала градската мъгла, превръщайки небето в меко синьо, и измивайки пътищата от обичайния прахоляк и боклуци.

В миналото, когато беше спал с жена, настроението му беше весело. Беше готов да покори света. Но не и този път. Някакъв защитен слой беше свален, оставяйки сетивата му кървящи и изострени. Беше изтощен и в същото време непозната енергия вибрираше в тялото му, сякаш беше свързан с клавишите на пиано.

Денят мина в срещи с търговци на спиртни напитки, а по-късно и с акцизния, който обясни процедурата по прехвърлянето на уискито от склада на едро до склада на купувача. Формуляри за доставка и заявления за прехвърляне, които трябва да бъдат попълнени, оценки на задължения, които да бъдат платени, регистри за подписване, разрешения и сертификати, които да бъдат издадени.

Докато Киър се мъчеше да внимава в умопомрачителните подробности, трябваше да потисне прозявката, от която очите му се насълзиха. Акцизният чиновник се засмя на вида му.

— Май снощи здравата си се отрязал? Не те обвинявам. И аз съм бил млад.

С наближаването на вечерта Киър отиде до крайбрежната механа, където завари неколцина от работниците на семейство Стърлинг. Те го извикаха и настояха да седне на масата им. Наляха бира и някой му подаде чаша, пълна до ръба.

— Винаги започваме с наздравица за добрата дама — обясни му един от тях, ирландец на име О’Сейрин.

Киър го погледна неразбиращо.

— Кралицата?

Групата се разсмя от сърце и О’Сейрин обясни:

— Не, друже, пием за дамата, която ни спаси живота и запази компанията на съпруга си, при положение че можеше да я продаде. — Ирландецът вдигна чашата си: — За здраве и дълъг живот на лейди Мерит!

Работниците пиха до дъно. Киър изпи половината от халбата си и се опита да не показва мрачното чувство, което го бе обхванало. Почти не осъзнаваше, че се поръчва храна, но пред него беше поставена чиния със зелен грах и безвкусно варено месо. След като опита няколко хапки, той допи бирата си и си тръгна.

Складът беше тъмен и тих, когато се върна в апартамента. Отпусна се тежко на стола до печката и погледна мрачно към съседната стая, където го чакаше малкото самотно легло. То можеше да бъде също така и диба за изтезания. Как е възможно да е толкова уморен и въпреки това да изпитва такава неохота да си легне? Цялото му тяло беше студено, с изключение на раната на гърба, която пламтеше. Беше болезнена, странно напрегната и пулсираща. Той седеше и гледаше невиждащо малката печка, обмисляйки да я запали и да стопли апартамента. Но не. Всичко това изискваше прекалено много усилия.