Дявол под прикритие

— Трябва да спрем тук. — Люк плати на кочияша, преди да помогне на Мерит. Той я държеше за ръка, опитваше се да я предпази от блъскащите се тела, докато си проправяха път през тълпата.

Пламъците осветяваха пристанището сякаш беше ден. От гърлото на Мерит излезе хлип, когато тя видя, че основният източник на огъня е наистина склад номер три. Една гореща сълза се търкулна по бузата й.

— Може да не е бил там — каза веднага Люк. — Може да е бил в някоя механа, или… дявол знае… публичен дом, или музикален салон.

Мерит кимна, опитвайки се да се утеши с думите. Тя попи мократа си буза с ръкава на палтото си. Сигурна мярка за чувствата й към шотландеца беше, че би се зарадвала да разбере, че той е бил в публичен дом. Всичко, всичко друго, само не и да бъде хванат в този ад.

— В момента може да се скита из тълпата — продължи Люк. — Ако е така, има известен шанс да го намерим.

— Нека да претърсим района около склада.

— Скъпа, няма как да се доближим до там. Само погледни… не, прекалено си ниска, за да видиш над тълпата. Има най-малко половин дузина параходи във водата, които изпомпват с пълна сила, и две пожарни, които се опитват да гасят от улицата.

— Може би ще успеем да разберем нещо от пожарникарите — каза отчаяно Мерит. — Помогни ми да стигна до тях. — Когато той продължи да мълчи, тя добави: — Моля.

— По дяволите всичко! — промърмори Люк и я поведе през масата от тела. Мерит нито можеше да вижда, нито да диша при толкова много хора, събрани около тях. Остра, странно сладникава мъгла изпълваше въздуха — миризма на горящо уиски, осъзна тя с отчаяние.

През тълпата премина тревожен шепот, когато от склада започнаха да излизат нагоре зловещи сини пламъци. Внезапно Люк притисна Мерит към себе си и покри главата й с ръцете си. Част от секундата по-късно тя почувства как земята се разтърсва от жестока експлозия. Топлината обгори откритата й кожа, когато масивно огнено кълбо разцъфна към небето. От събралите се хора се разнесоха писъци и хората започнаха да се блъскат, обзети от паника.

Когато Люк и Мерит бяха пометени заедно с потока от тела, тя усети, че някой настъпва края на наметалото й и се хвана за брат си, за да не падне. Осъзнал мигновено проблема, той скъса закопчалката на дрехата и остави наметалото да се свлече. За секунда то беше стъпкано от десетки крака. Мерит извика изненадано, когато брат й я повдигна и я преметна през рамо. Остана неподвижна, опитвайки се да го улесни да я носи, докато той си проправяше път към дълъг навес близо до горящия склад.