Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)

Към споменатите общи признаци на играта отнасяме напрежението и несигурността, вечния въпрос, дали ще постигна успех? При индивидуалната игра, която изисква ловкост, схватливост или при която изходът е въпрос на шанс (пасианс, загадка, кръстословица), това условие е изпълнено. В антитетичната игра от агонален характер шансът и несигурността довеждат напрежението до крайна степен. Желанието за победа поражда страст, която често премахва лекия характер на играта. Но тук съществува едно важно различие. При истинската хазартна игра напрежението се предава в ограничена степен само от играчите към наблюдателите. Хазартните игри са сами по себе си забележителни обекти на културата, независимо от това, че за самата култура те са стерилни. Те не пораждат нови придобивки за разума или за човечеството. Положението се променя, когато играта изисква умелост, познания, ловкост, търпение или сила. Колкото е по-трудна една игра, толкова по-голямо е напрежението на зрителите. Примерно шахът увлича зрителите, въпреки че заниманието остава плодотворно за културата и не се отличава с видима красота. Красива ли е една игра, тя веднага придобива ценност за културата. Но такава естетическа стойност не е необходима за причисляването на една игра към културата, физическите, моралните или интелектуалните и духовните ценности също могат да издигнат играта до нивото на културата. Колкото е по-пригодна една игра за повишаване тонуса на отделни хора или групи, толкова повече навлиза тя в областта на културата. Свещените обреди и празничните състезания са две често срещани форми, при които културата се поражда и проявява в играта.

Тук веднага пак ще зададем въпроса, който обсъждахме в предишната глава.56 Имаме ли право да отнасяме безусловно всяко състезание към понятието игра? Ние видяхме, че гърците не са разбирали αγων като παιδια. Това веднага се вижда от етимологията на двете думи. Все пак παιδια конкретно и ясно изразява детския характер на играта и би могло да се употреби за сериозни състезания само в преносен смисъл. Терминът агон, напротив, е обозначавал състезание в сериозния смисъл на думата — първоначалното значение на думата αγων е било събиране, среща (срв. αγοπα). Независимо от това Платон, както вече видяхме, употребява παιγνιον в смисъл на свещени танци, τα των Κουρήτων ένόπλια παίγνια и παίγνια като свещено изобщо. Фактът, че в повечето състезания едните очевидно са се сражавали напълно сериозно, в никакъв случай не е достатъчна причина за разделяне на agon от „игра“. Сериозността, с която се извършва състезанието, в никакъв случай не означава отричане на неговия характер, защото са налице всички формални и почти всички функционални признаци на играта. Това е синтезирано в холандската дума wedkamp (състезание); игрово пространство — campus и wedden (обзалагам се), израз на това, което в играта е носител на напрежение, т.е. на „риск“. Да припомним тук забележителното свидетелство от Библията (2, Царства 2:14), където един смъртоносен групов двубой се обозначава с думата игра, която спада към сферата на развлекателното. Върху гръцки вази имаме изобразена въоръжена борба, охарактеризирана като агон посредством свирач на флейта, която я съпровожда.57 Празниците на Олимп са познавали двубой до смърт.58 Грубите схватки, употребявани от Тор и неговите роднини в състезания със своите подчинени при Утгардалоки, са били обозначавани с думата Leika, която несъмнено се отнася към сферата на играта. Не смятаме, че ще е твърде смело, ако отдадем недостатъците от различното обозначение на понятията „игра“ и „състезание“ в старогръцкия на повече или по-малко случайна липса на абстракцията в общото значение на думата игра. Накратко — на въпроса, дали имаме право да класираме състезанието към категорията игра, може със сигурност да се отговори утвърдително. Състезанието като всяка друга игра може да се нарече безцелно. Това значи, че то протича и свършва в себе си и неговият изход не влияе върху неизбежния жизнен процес на обществената игра. Популярната поговорка ясно изразява това с думите: „не ми е за топчетата, а за играта“; е други думи — финалният елемент на действието е заложен в самото протичане на играта без директно отношение към изхода. Резултатът от играта като обективен факт по същността си за играча е без значение.