По мъж така не съм копняла
- Автор: Бийман Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По мъж така не съм копняла». Краткое содержание книги:
Сара въздъхна и прекрати за момент борбата.
— Трябва да имаш малко повече респект от майка си. Това, което казах, не е ласкателство. Наистина тя готви превъзходно. Често ли се държи непочтително? — се той към Хелен.
— Не бих казала. Все пак трябва да дава пример на дъщеря си. Само дето често се налага да й напомням, че тя нейна майка, а не сестра.
— Престанете и двамата! — Сара най-после успя да скочи от коленете на Мат.
Беше се изчервила до ушите.
— Искам да ви кажа нещо, слушайте ме добре. Аз съм възрастна, зряла жена и не се нуждая от възпитатели. Нито от тебе, мамо, нито от тебе, Мат!
Сложи ръцете си на хълбоците и ги загледа втренчено. Как смееха да се съюзяват срещу нея! Обърна се ядосана и се насочи към умивалника.
— Никога не забравям, че си зряла жена — заяви Мат, — твърде често ми го напомняш.
Хвърли многозначителен поглед към Хелен, която с мъка сдържаше смеха си.
— Днес си особено чувствителна, Сара. Да не би да е от лошото време? Не е много обичайно — Хелен намигна заговорнически към Мат. — Обикновено се държи по-любезно с гостите. Според мене трябва да яде по-витаминозна храна.
Сара стисна раздразнено устни. Върна се към масата и си наля още кафе. Гледаше Мат и майка си над ръба на чашата. След това отпи една глътка и я сложи на масата.
— Приемам достатъчно витамини. Също и вие. Мисля, че можете да се заемете с кошницата за пикник, докато аз се приготвя.
— Май че прекалихме малко, Хелен, — обади се Мат. — Както изглежда, Сара се е разсърдила не на шега.
— Предполагам, че състоянието й е своеобразна реакция на постоянната й преумора. Ежедневно изпитва стрес и се пренапряга, а това не може да остане без последствия. Според мене просто трябва да спи малко повече и…
Сара спря майка си с жест и я погледна в очите.
— Наистина малко спокойствие няма да ми навреди. Междувременно, Мат, майка ми ще те разведе из къщата и ще ти надрънка още много небивалици. Можете да измиете съдовете и да изчистите с прахосмукачката. Като свършите с разговорите, обадете ми се.
— Чу ли това, Хелен? Иска да се измъкне и да ни остави сами с цялата работа — посочи с пръст към Сара. — Типично за подрастващите, винаги се държат арогантно и безотговорно.
Докато приготвяха сандвичите, продължиха да си разменят остроумия в същия стил. Сара виждаше с какво желание шета майка й. Това донякъде я отклони от мислите й за несвършената работа на „Бет“.
Трябваше да е на лодката днес, независимо че времето е лошо. Имаше много работа. През последните години през сезона прекарваше всеки ден на борда. Имаше полза дори само от разговорите с другите рибари. Обмен на информация, последни клюки от пристанището, дискусии около движението на рибните пасажи и около цените на борсата — всичко това беше нейната работа, животът й.
Но днес искаше да бъде с Мат. Възнамеряваше да прекара целия ден с него. В този момент нищо не изглеждаше по-важно от това.
— Майка ти ме покани на вечеря, Сара, — рече Мат, когато излязоха на аутобана — стана, когато ти отиде за малко в спалнята.
— Това значи ли, че искаш и моето мнение? — включи на по-ниска предавка и зави към „Чарлстън Бридж“.
Той се засмя:
— Не, само исках да знаеш, че трябва да се приберем по-раничко. Радвам се, че ще се запозная с Ейнджи. Вчера се видяхме само за малко… И тя ли е толкова чаровна като тебе и майка ти?
Сара насочи колата към един хълм в западната част на града.
— Мисля, че тя притежава собствен, особен чар. Държи се приятелски. Весела е, искрена и много талантлива. Има много хубав глас и обича да пее. Също така обича и морето.
— Значи с нея имаме доста общи черти.
Сара включи радиото и хвърли поглед към Мат. Беше се облегнал небрежно и пригласяше на старата кънтри мелодия.
— „Шоуър Аркс“ се намира само на няколко мили от Чарлстън, но сякаш е съвсем друг свят. Някакъв стар барон си построил навремето вила. Върху една скала, надвесена над океана. Обичал природата и заповядал да направят там чудесна градина.
Излязоха от последния завой и Сара подкара колата към паркинга.
— Вилата и градината са преживяли всички превратности на времето невредими. Преди години обаче къщата била запалена. Не останало много от нея. Градината сега принадлежи на „Оуригън Парк“ и е достъпна за посетители. И тъй — обърни внимание на фантастичния пейзаж, на градините с цветни лехи и огромните дървета. Намираме се в „Шоуър Аркс“.
— Наистина, много впечатляващо. Ще се разходим ли първо или веднага ще се заемаме с храната? — Мат отвори вратата на колата и се загледа в добре поддържаната тревна площ, на която се намираха. — А какво е това?