Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
Бен внимателно поглъщаше гледката, уханието, излъчването на земята и откриваше, че почти е склонен да повярва в твърдението на Куестър Тюс — че Ландовър е един съвършено различен свят.
Той размишляваше върху подобна възможност, докато се опитваше да върви в крак с водача си. Това съвсем не беше леко. Всякаква логика и здрав разум, които бяха останали в съзнанието на му адвокат, настояваха, че Ландовър трябва да е някакъв трик, че вълшебните светове са само писателски блянове и че онова, което бе пред очите му, беше кътче от щастливата стара Англия, съхранено заедно с дворците и рицарите в бойни доспехи някъде сред Синия хребет. Логиката и здравият смисъл му говореха, че съществуването на свят, подобен на този, свят извън неговия и все пак свързан с него, свят, който никой никога не е виждал, бе на — границата на невъзможното — зоната на мрака, отвъдното. А беше на границата само защото би могло да се докаже, че в края на краищата теоретично всичко бе възможно.
И все пак, ето го тук, пред очите му, и как можеше да се обясни, освен с онова, което твърдеше Куестър Тюс? Можеше да го види, вдъхне, да усети неговата реалност. Всичко изглеждаше напълно истинско — но в същото време съвършено различно от неговия свят, различно от всичко, което познаваше, и дори от онова, което бе слушал в легендите за крал Артур. Тази страна наистина беше една фантазия, смесица от цветове, форми и същества, които го изненадваха и удивляваха на всяка крачка, но които също така го и плашеха.
Но първоначалният му скептицизъм започна да отстъпва. Ами ако Ландовър наистина е един друг свят? Ами ако наистина е точно това, което му бе обещано?
Тази мисъл го изпълни с вълнение. Напълно се зашемети.
Той тайничко поглеждаше към Куестър, който чинно крачеше до него с високия си, прегърбен силует, със сивата си мантия, която се влачеше сред тревата, с преметнати шалове и шарфове, с джобове от ярка коприна. Бялата му коса и брада обгръщаха приличното му на прилеп лице. Съвсем определено Куестър се чувстваше тук като у дома си.
Бен отново зарея поглед към долината и се опита целенасочено да преодолее някои бариери на съзнанието. Може би логиката и здравият смисъл ще трябва да отстъпят малко, реши той.
Въпреки това нямаше нищо лошо да постави от предпазливост някои въпроси.
— Как става така, че ти и аз говорим на един и същи език? — попита той внезапно своя водач. — Къде си се научил да говориш английски?
— А? — Магьосникът му хвърли един поглед, явно замислен за нещо друго.
— Ако Ландовър е от друг свят, как говориш английски толкова добре?
Куестър поклати глава.
— Изобщо не говоря английски. Говоря езика на моята страна — поне онзи, който използват хората тук.
Бен се навъси.
— Но ето че и в момента говориш на английски, дявол го взел! Как иначе щяхме да се разбираме?
— О, схващам какво имате предвид — усмихна се Куестър. — Аз не говоря езика ви, ваше величество — говоря на своя.
— На вашия език ли говориш?
— Да, магическите свойства на медальона, които са ви позволили да преминете в Ландовър, в същото време ви правят способен да се разбирате с неговите обитатели, както говоримо, така и писмено — той бръкна в един от джобовете си и извади оттам една избеляла карта. — Ето прочетете тук нещо.
Бен взе картата и подробно я разгледа. Имената на градовете, реките, планинските вериги и езерата бяха на английски.
— Но те са написани на английски! — настоя той, връщайки картата обратно.
Куестър поклати глава.
— Не, ваше величество, написани са на ландовърски — езикът на тази страна. Само изглеждат написани на английски — и то единствено на вас. Аз също ви говоря в момента на ландовърски; но на вас той ви се струва като собствения ви език. Вълшебната магия на медальона позволява това.
Бен размисли над думите му, опитвайки се да намери нещо друго, което да попита във връзка с езика и взаимното разбиране, но накрая реши, че наистина няма какво повече да се пита. Затова промени темата.
— Никога не съм виждал такива дървета — каза той на водача си, сочейки странните на вид сини дъбове. — Какво представляват те?
— Това са сините дъбове — Куестър забави ход и спря. — Доколкото зная, има ги само в Ландовър. Създадени са чрез вълшебна магия преди хиляди години и са завещани на нас. Те отблъскват мъглите и обогатяват почвата.
Бен недоверчиво смръщи вежди.
— Мислех, че я обогатяват слънцето и дъждът.