![Кралица на въздух и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/2/kralica-na-vzduh-i-mrak-bg-download.jpg)
Кралица на въздух и мрак [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-298-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
Сграбчи ръката на Ема и я стисна силно, толкова силно, че усети как костиците й хрущят под пръстите му. Ема. Ема, върни се. Ема, можем да го направим. Разтопихме скали. Ти спаси живота ми. Можем да направим всичко.
Зарови дълбоко в спомените си: Ема на брега, гледаща го през рамо, смееща се. Ема, вкопчена в желязната пречка на виенското колело в „Пасифик Парк“. Ема, която му подаваше букетче повехнали диви цветя, които бе набрала в деня на погребението на майка му. Ръцете му около Ема, докато се носеха на мотоциклета през Туле. Ема, в бледата си рокля в Среднощния театър. Ема, излегнала се пред огъня в къщурката на Малкълм.
Ема.
Очите й се отвориха. Бяха пълни с пламъци, злато и бронз, и мед. Устните й се раздвижиха.
— Спомням си.
Гласът й беше далечен, почти нечовешки, като звън на камбана. Нещо дълбоко в Джулиън се вледени от страх и ликуване.
— Да спра ли? — попита той.
— Не. — Ема започваше да се усмихва. Сега очите й бяха изцяло огън. — Нека изгорим.
Джулиън обви ръце около нея, а парабатайската връзка гореше между тях, искрящо злато и сребро. Нямаше горещина, нито болка. Единствено огън. Той се издигна и ги погълна в пламтящ водопад.
Диего хвърли Зара в Конфигурацията на Малахия. Вътре имаше още доста членове на Кохортата и тя се олюля и едва не се препъна в опита си да не се блъсне в тях. Повечето я гледаха с дълбока неприязън. Диего предполагаше, че дъщерята на Хорас едва ли беше особено популярна точно сега.
Тя се обърна рязко, за да го погледне. Не беше нужно да затръшва врата (Конфигурацията задържаше всеки попаднал в нея, със или без врата), но на Диего му се щеше да имаше.
— Ще го приема като изявление, че на годежа ни е сложен край — каза той.
Лицето на Зара се разкриви от ярост, но преди да успее да отговори, на изток се издигна колона от бял огън, устремена към небето. По бойното поле отекнаха писъци.
Диего се обърна и понечи да се втурне натам. Един ален страж изникна пред него и увенчаната му със стомана пика описа блестяща дъга на фона на небето. Агонизираща болка изригна в главата на Диего, преди мракът да го погълне.
Марк сграбчи Кристина за китката и я издърпа назад в същия миг, в който бял пламък изригна като кула от мястото, където Джулиън и Ема се намираха допреди миг.
Знаеше, че крещи името на Ема. Марк я дърпаше към себе си, усещаше го да се бори за въздух. Джулиън, помисли си. Господи, не, не Джулиън.
А после: Това трябва да е проклятието. Да изгориш жив… прекалено жестоко е…
Марк ахна.
— Погледни.
Искрящи фигури се появиха от огъня. Не Джулиън и Ема, или поне не Джулиън и Ема такива, каквито бяха.
Пламъците се издигаха на поне десет метра във въздуха и фигурите, излизащи от тях, бяха поне толкова високи. Джулиън и Ема сякаш бяха изваяни от искряща светлина — всичко беше там, чертите и израженията на лицата им, дори Кортана в ръката на Ема, меч от небесен огън, с размерите на дърво.
— Те са великани — чу Кристина да казва някой. Ейлийн, вдигнала благоговейно поглед нагоре. Хелън беше затиснала устата си с ръка.
— Не са великани — каза Кристина. — А нефилими. В онова време имаше на земята исполини, особено пък откак синовете Божии почнаха да влизат при дъщерите човешки, и тия почнаха да им раждат: това са силните, от старо време славни човеци.43 Пое си разтърсваща глътка въздух. — Те са били първите.
Прииждаха още и още хора, и от двете страни в битката. Докато пламъците около Ема стихваха, небето над тях закипя и се съдра, сякаш небесният огън беше изгорил мрака, който Магнус беше повикал. Облаците от сенки започнаха да се топят.
Ужасени, вампирите се втурнаха към гората, подминавайки Магнус, който беше паднал на колене, с Рейгнър до себе си, а по ръцете му пращяха сини искри, сякаш бяха разкъсани електрически жици. Кристина видя Алек да тича през полето; стигна до Магнус в мига, в който той рухна изтощен, падайки в ръцете му.
Ема, или онова, в което се беше превърнала, огромно, искрящо същество, направи колебливо крачка напред. На Кристина й беше трудно да диша. Никога не беше виждала ангел, но можеше да си представи какво би било да бъде близо до един от тях. Те бяха красиви, ужасяващи и страховити така, както е страховито Небето: светлина, прекалено ярка за смъртни очи.
Никой не би могъл да преживее нещо такова. Дори Ема.
Джулиън беше до нея; те като че ли набираха увереност, докато се движеха. Не стъпваха тежко като великани: изглеждаше така, сякаш се рееха, а жестовете им оставяха дири от светлина след себе си.
43
Битие, 6:4. — Б. пр.