![Кралица на въздух и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/2/kralica-na-vzduh-i-mrak-bg-download.jpg)
Кралица на въздух и мрак [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-298-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
— Добър удар — каза Марк.
Заради Ема е. Усещам парабатайската връзка да гори в мен.
— Благодаря — отвърна и вдигна оръжие, за да отбие нов удар на Карн. Кийрън и Кристина се биеха с Иохаид; Етна бе успяла да повали Уинтър на колене. Дори парабатайска сила не беше достатъчна, даваше си сметка Джулиън. Ездачите бяха прекалено могъщи. Беше просто въпрос на време.
Отново проблесна бронз и Марк изруга: беше Делан, едноръкият Ездач, притекъл се на помощ на братята и сестра си. Сега вече те бяха четирима: липсваха само Етарлам и Еърмед, изгубени някъде в битката.
Делан носеше сребърна полумаска и държеше златен боздуган с шипове. Тичаше към Кийрън, размахал оръжие.
Брадва се стовари върху него изотзад, запращайки ги по очи на земята. Ред бе на Иохаид да изругае. Етна изкрещя, а Делан се изправи на крака и се обърна към нападателя си.
Беше Диего Росалес. Намигна на Кийрън в същия миг, в който боздуганът политна към главата му, и той го отби с тъпата страна на брадвата си. Кийрън, който изглеждаше едновременно изумен и доволен от появата му, скочи от гърба на Уиндспиър и се втурна към Делан. Уинтър се хвърли след него, докато Кристина замахваше към Етна.
Разнесе се оглушителен трясък и мечът на Кристина се строши. Тя ахна и отскочи назад, Марк и Кийрън се обърнаха, потресени. Етна вдигна оръжие и бе повдигната от земята. Потоци златна енергия се проточиха през полето, вдигайки всеки от Ездачите във въздуха и запращайки ги назад, като играчки, пръснати в тревата. Джулиън се обърна слисано и видя Хипатия Векс да стои наблизо, вдигнала ръце, от които струеше светлина.
— Магнус ме изпрати — обясни, докато нефилимите се взираха в нея. Взираше се дори Уинтър, изглеждащ така, сякаш се беше влюбил. Джулиън се съмняваше, че има кой знае какъв шанс с Хипатия. — Това ще ни спечели малко време, но те ще се върнат. Ездачите на Манан… — Хипатия въздъхна драматично. — Ловци на сенки. Защо непрекъснато се оказвам въвлечена в техните бъркотии?
Зара се биеше като обезумяла. Ема си я спомняше като посредствен воин и действително беше така, но от мига, в който остриетата им се бяха докоснали, Зара сякаш беше наелектризирана. Замахваше с оръжието си така, като че ли се канеше да отсече дърво с него; хвърляше се върху Ема отново и отново, оставяйки се немарливо отворена за атаки. Сякаш не я беше грижа дали ще живее, или ще умре.
И по някаква необяснима причина това караше Ема да се удържа. Знаеше, че има пълното право и безброй основания да се разправи с нея. Ала Зара изглеждаше обезумяла от нещо, което би могла да определи единствено като скръб, тя беше изгубила приятели, знаеше Ема, чиито трупове лежаха на полето, като Тимъти. Ема обаче подозираше, че скръбта й се дължи повече на горчилката от загубата и паренето на срама. Каквото и да се случеше, Кохортата никога вече нямаше да си върне славата. Лъжите, които бяха наговорили, никога нямаше да бъдат забравени.
Джулиън се беше погрижил за това.
— Не можа да оставиш нещата на мира — изсъска Зара, замахвайки към Ема със скована китка. Ема избегна удара с лекота, без да се наложи да го отбие. — Просто трябваше да навирате високоморалните си носове навсякъде.
— Зара, вие завзехте властта — изтъкна Ема, отстъпвайки встрани, докато Зара замахваше отново. Ако продължаваше в същия дух, Зара сама щеше да се изтощи. — Баща ти се опита да ни убие.
— Защото искахте да ни навредите — изсъска Зара. — Защото съществуват ние и те, Ема, винаги са съществували. Има хора, които искат да те бранят, и такива, които искат да те наранят.
— Това не е вярно…
— Нима? — Зара отметна мръсната си, окървавена коса назад. — Би ли станала моя приятелка? Ако те помолех?
Ема си спомни нещата, които Зара беше наприказвала за долноземците. За Марк. За мелези и перверзници, и регистри, и всякакви жестокости, малки и големи.
— Така си и мислех — изсмя се Зара презрително. — А се имаш за толкова по-добра от мен, Ема Карстерс. Смях се, когато Ливи умря, всички се смяхме на израженията върху наглите ви, глупави лица…
Ярост се разля по тялото на Ема, изпепеляващо гореща. Тя замахна с Кортана, обръщайки острието в последния момент, така че да удари Зара с тъпата му страна, и я събори по гръб на земята. Тя изкашля кръв и заплю Ема, която се наведе над нея, опирайки върха на Кортана в гърлото й.
— Хайде — изсъска Зара, — хайде, кучко, направи го, направи го…