Кралица на въздух и мрак [bg]

Ема срещна очите на Джулиън, докато вдигаше Кортана: Върви, върви при Марк; казваше изражението й. Джулиън се поколеба за миг, но Ема беше повече от способна да се справи със Зара. Той се обърна и се втурна към брат си.

Марк все още се биеше, макар да беше блед, а от една рана на гърдите му течеше кръв. Иохаид като че ли си играеше с него, като котка с мишка: замахваше с меча си, а после го завърташе настрани, така че да пореже, не да прониже. Това щеше да означава бавна смърт от порязвания и кръвопускане. Джулиън усети киселина на ярост да се надига в гърлото му. Видя как Кристина стовари дръжката на меча си върху главата на Ванеса; братовчедката на Камерън се свлече на земята, а Кристина се обърна и се втурна към Марк.

Пътят й беше препречен от друг от Ездачите и сърцето на Джулиън се сви; почти беше стигнал, но разпозна Етна, с дългата й бронзова плитка и яростна гримаса. В едната си ръка държеше меч, в другата — тояга. Замахна към Кристина и я събори тежко на земята.

— Спрете!

Думата бе дрезгав рев. И Кристина, и Марк бяха на земята; противниците им се обърнаха и зяпнаха. Кийрън стоеше пред тях, рамото му беше омотано с бели превръзки. Уинтър бе този, който беше проговорил: генералът на алената стража стоеше изпънат, с алебарда в ръка. Насочи острия му край към Иохаид.

— Спрете — нареди отново. — Кралят ви заповядва да свалите оръжие.

Иохаид и Етна се спогледаха. Металическите им очи кипяха от ярост. Нямаше да забравят скоро как бяха свалени от небето и унижени.

— Няма — заяви Иохаид. — Нашият крал бе Араун Стари. Той ни нареди да убием семейство Блекторн и техните съюзници. Ще изпълним заповедта му и нищо, излязло от твоята уста, няма да промени това.

— Все още не сме ти се врекли във вярност — каза Етна. — Ти не си нашият крал.

Джулиън се почуди дали Кийрън ще трепне. Той не го направи.

— Аз съм вашият крал — заяви. — Оставете ги и се върнете в Тъмните земи или ще бъдете сметнати за предатели.

— Тогава ще бъдем предатели — каза Етна и замахна с дългия си меч.

Ала острието така и не намери целта си. Въздухът сякаш се набразди и ето че Уиндспиър връхлетя върху Етна: изправен на задни крака, той стовари предните си копита в гърдите й. Разнесе се дрънчене и тя политна назад. Миг по-късно Кристина се изправи на крака; течеше й кръв от китката, но тя стискаше здраво меча си.

— Върви при Марк! — изкрещя тя и Кийрън се метна на гърба на Уиндспиър и препусна към Иохаид; Ездачът беше като водопад от искри, изящен и фатален. Политна във въздуха, замахвайки с меча си, и острието му срещна това на Кийрън.

Марк скочи високо, завъртайки се изящно във въздуха, и го сграбчи, обвивайки ръце около гърлото му изотзад. Двамата се стовариха заедно на земята; Иохаид се изправи на крака. Джулиън се втурна към Марк, хвърляйки се между него и Ездача, вдигнал меч, за да отбие удара му.

Иохаид се изсмя. Джулиън едва имаше време да помогне на Марк да се изправи, когато нещо го удари по гърба. Беше Карн Ездачът, страховита кула от бронз. Джулиън се завъртя и го удари с всичка сила. Карн залитна назад с учудено изражение.