Кралица на въздух и мрак [bg]

През последния час ранените се точеха през портите като поток, някои идваха сами, други — на носилки. В развени роби с цвят на кост, Мълчаливите братя отнасяха членове на Кохортата и обикновени ловци на сенки във Василиас, за да бъдат изцелени. В един момент се беше появил Джем Карстерс, понесъл изпадналия в безсъзнание Кит.

Дру бе понечила да се втурне към тях, но бе спряла, когато бе видяла Теса Грей да си проправя път през тълпата Мълчаливи братя заедно с Катарина Лос. Дрехите и на двете бяха изцапани с кръв, очевидно бяха лекували ранените.

Искаше да отиде при Кит. Той бе неин приятел и означаваше много за Тай. Беше останала обаче назад, защото се боеше, че възрастните, като Джем и Теса, ще поискат да се върне в къщата на Аматис и тя щеше да е принудена да се откъсне от портата, единственото място, откъдето можеше да види какво се случва със семейството й. Остана в сенките, докато Теса помагаше на Катарина да сложат Кит на една носилка.

Джем и Катарина уловиха двата й края. Преди да поемат по хълма към Василиас, Теса се наведе и целуна нежно Кит по челото и това облекчи мъничко тежестта в гърдите на Дру — макар да беше ранен, Кит бе под грижите на хора, които ги беше грижа за него.

Ранените продължаваха да прииждат, все по-тежко пострадали, колкото повече битката се разгаряше. Внесоха Беатрис Мендоса, ридаеща съкрушено. Не беше видимо пострадала, ала Дру знаеше, че Джули, нейният парабатай, бе първият ловец на сенки, убит в схватката. Искаше й се да извърне лицето на Тави от всичко това. Ловците на сенки обикновено не криеха децата си от последиците от битките, но тя не бе забравила кошмарите му, годините, в които го беше слушала да пищи в мрака.

— Тавс — каза най-сетне. — Недей да гледаш.

Той я улови за ръка, но не извърна лице. Взираше се в бойното поле, а изражението му бе напрегнато, но не и уплашено.

Именно той пръв видя великаните и посочи.

Първата мисъл на Дру бе да се зачуди дали това бе част от плана на Джулиън. Видя белия огън да лумва нагоре, а после огромни сияйни фигури да крачат през полето. Те я изпълниха с удивление, с шок от красотата им, така, както се бе чувствала като малка, когато видеше рисунки на Разиел.

Плъзна неспокоен поглед из полето — бялата светлина на огъня пронизваше небето. Облаците се разкъсваха и разпръсваха. До ушите й достигнаха викове и тъмните фигури на вампирите се втурнаха към сенките на Брослиндската гора.

Повечето от тях успяха да се доберат навреме. Ала когато облаците се отдръпнаха и сивкави слънчеви лъчи прорязаха въздуха като нож, Дру видя един вампир, по-бавен от останалите, досами гората, да се препъва в участък, огрян от слънцето. Разнесе се вик и лумна огън.