![Кралица на въздух и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/2/kralica-na-vzduh-i-mrak-bg-download.jpg)
Кралица на въздух и мрак [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-298-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
Дру откъсна очи от пламъците. Това не може да е планът на Джулиън.
Тави я подръпна за ръката.
— Трябва да вървим. Трябва да отидем при Ема и Джулс.
Дру го стисна здраво.
— Там се бият, не можем да отидем.
— Трябва. — Гласът му беше настойчив. — Това са Ема и Джулс. Те имат нужда.
— Дру!
Вик я накара да вдигне очи. Двама души минаваха през портата. Единият от тях беше Хайме и при вида му сърцето на Дру подскочи: все още беше жив. Прашен и покрит с драскотини, бойните му дрехи бяха мръсни, но жив и с грейнали очи, зачервен от усилието: полуносеше Камерън Ашдаун, чиято ръка беше преметната през рамото му. Камерън като че ли кървеше от една рана под ребрата.
— Камерън! — Дру забърза към тях, дърпайки Тави със себе си. — Добре ли си?
Камерън й помаха лекичко.
— Ванеса ме намушка. Върху острието имаше някаква демонска гадост. — Той потръпна.
— Братовчедка ти те е намушкала? — Дру знаеше, че семейство Ашдаун бяха разделени политически, но според нея семейството си оставаше семейство.
— От сега нататък празничните вечери ще бъдат адски неловки — подхвърли Хайме и потупа другото момче по гърба, когато един Мълчалив брат се спусна към тях, за да го отнесе във Василиас.
Хайме прокара мръсна ръка по челото си.
— Трябва да се отдалечите от битката. Никой ли не ви каза да не стоите на портата?
— Ако не стоим на портата, няма да видим нищо — изтъкна Дру. — Това на полето наистина ли са Джулс и Ема?
Хайме кимна и сърцето на Дру се сви. Част от нея се беше надявала, че е просто ужасна илюзия.
— Не разбирам какво се случва? — Гласът й се извиси. — Това част от плана на Джулс ли е? Знаеше ли за него?
— Не мисля, че е планирано — отвърна Хайме. — Изглеждат извън всякакъв контрол.
— Може ли да бъдат спрени?
— Убиха Ездачите на Манан — каза Хайме неохотно. — Сега войници се опитват да издигнат стена от тела, за да защитят града от тях. Всички деца са тук. — Той посочи към Аликанте. Дру си помисли за Макс и Рафи с Мерис и сърцето й прескочи един удар. — Не знам какво ще се случи. — Хайме премести поглед от нея към Тави. — Елате с мен — каза неочаквано. — Мога да ви отведа в гората.
Дру се поколеба.
— Не можем да избягаме от тях. Трябва да отидем при Джулс и Ема — заяви Тави твърдо.
— Опасно е… — започна Хайме.
— Тави има право. Трябва да отидем. — Дру сведе поглед към незавършената руна върху ръката си. Спомни си как Джулиън й я поставя вчера; сякаш беше преди цяла вечност. — Не е нужно да ни помагаш.
Хайме въздъхна и свали арбалета от гърба си.
— Ще ви прикривам.
Дру се канеше да последва Хайме през портата, когато Тави я смушка. Обърна се и видя, че й протяга стилито й.
— Не забравяй.
Тя изпусна дъха си — действително почти беше забравила. Допря върха на стилито до ръката си и се залови да довърши семейната руна.
Кийрън беше заобиколен от Армията на тъмните елфи, колони от по трийсет човека, които го ограждаха от всички страни. Беше достатъчно лошо, че не можеше да види нито Марк, нито Кристина през оживената маса на хората си, но освен това едва успяваше да овладее Уиндспиър, който цвилеше и се изправяше на задни крака под него.
Уинтър стоеше до него. През цялата битка не се беше отделил от него, което Кийрън намираше едновременно достойно за възхищение и смайващо. Не беше свикнал на подобна лоялност.
— Хората дойдоха при теб, господарю — каза Уинтър. — Какво ще им заповядаш?
Заповядаш?, помисли си Кийрън трескаво. Нямаше представа какво би трябвало да направят. Ето защо бе искал Адаон да стане крал, но Адаон беше пленник в Двора на светлите феи. Какво ли би казал за армия елфи, уловени като в капан на поле, където вилнееха полуангелски великани?
— Защо не тичат към гората? — попита Кийрън. Гората, пълна с естествени неща, вода и дървета, бе мястото, където феите се чувстваха у дома си. В Брослиндската гора отдавна живееха феи.
— За съжаление, гората е пълна с вампири — отвърна Уинтър мрачно.
— Вампирите са наши съюзници! — извика Кийрън, сграбчвайки гривата на Уиндспиър, когато той се изправи на задни крака.
— Никой не го вярва наистина — каза Уинтър.
В името на всички богове на Мрака и Светлината. На Кийрън му се искаше да крещи, да строши нещо. Уиндспиър отново се надигна на задни крака и този път Кийрън зърна позната фигура. Марк. Би го познал навсякъде, а Кристина беше до него. Изрече безмълвна благодарност. Как ли биха ме посъветвали да постъпя? Помисли си за великодушието на Марк, за добротата на Кристина. Те биха помислили първо за войниците.