![Кралица на въздух и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/2/kralica-na-vzduh-i-mrak-bg-download.jpg)
Кралица на въздух и мрак [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-298-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
— Трябва да изведем нашите хора от това поле — заяви той. — Не могат да се бият с ангели. Никой не може. Как дойдохте тук?
— Обан отвори врата — отвърна Уинтър. — Би могъл да направиш същото, господарю. Да отвориш врата към елфическите земи. Като крал можеш да го направиш. Протегни се към земята си и тя ще откликне.
Ако пияницата Обан го е направил, аз също ще мога, помисли си Кийрън. Само че това не помагаше особено. Трябваше да се протегне към земята си, място, което отдавна беше проклел, и да се надява тя да откликне.
Плъзна се от гърба на Уиндспиър, който беше застинал под него. Спомни си думите на Марк: Няма да забравя красотата на елфическото царство, нито пък ти.
А после онова, което беше казал самият той, онова, което си беше спомнил, когато мислеше, че земите на елфите са в опасност.
Начинът, по който водата се лее синя като лед, над водопада на Бранвен. Вкусът на музиката и звукът на виното. Медените коси на русалките в ручеите; блещукането на блуждаещите огньове в сенките на гъстите гори.
Кийрън си пое дълбоко дъх. Пуснете ме да мина, помисли си. Пуснете ме да мина, мои земи, защото аз ви принадлежа: ще ви се отдам така, както кралете на елфите го правят толкова отдавна, и вие ще процъфтявате, когато аз процъфтявам. Няма да донеса зараза на бреговете ви, нито кръв, която да попари цветята ви, единствено мир и благ път, който се издига към зелени хълмове.
— Господарю — каза Уинтър.
Кийрън отвори очи и видя, че неголямото възвишение пред тях бе започнало да се разтваря надве. През процепа зърна внушителната Тъмна кула и мирните поляни около нея.
Няколко от елфите наблизо нададоха възторжени възгласи. Втурнаха се към отвора, още докато той се разширяваше и Кийрън ги видя да излизат от другата страна; някои дори паднаха на колене от благодарност и облекчение.
— Уинтър — каза с разтреперан глас. — Уинтър, преведи всички през вратата. Отведи ги на безопасно място.
— Всички феи? — попита Уинтър.
— Всички — заяви Кийрън, вперил строг поглед в своя главнокомандващ. — Ловци на сенки. Магьосници. Всеки, който потърси убежище.
— А ти, господарю?
— Аз трябва да отида при Марк и Кристина.
За първи път Уинтър придоби непокорен вид.
— Трябва да оставиш смъртните си приятели, господарю.
Уинтър беше ален страж, дал кръвен обет да защитава краля и кралския род. Кийрън не можеше да му се сърди, но трябваше да го накара да разбере. Потърси правилните думи.
— Ти си мой верен страж, Уинтър. Ала така, както ти браниш мен, аз трябва да браня онова, което обичам най-много, а Марк Блекторн и Кристина Росалес са онова, което обичам най-много в този и всички останали светове.
— Ала животът ти.
— Уинтър — заяви Кийрън категорично. — Знам, че никой от тях не може да бъде мой консорт. Но без тях ще умра.
Още и още феи се изсипваха през вратата към елфическите земи. Сега с тях имаше и други — неколцина магьосници и дори група върколаци.
Уинтър стисна челюсти.
— В такъв случай ще пазя гърба ти.
Хелън имаше чувството, че е уловена насред река, която течеше едновременно в противоположни посоки.
Елфи тичаха на една страна, към неголямо възвишение в източния край на полето, ловци на сенки бързаха на другата, към Аликанте, вероятно за да се скрият зад стените му. Ейлийн се беше втурнала нанякъде, за да проучи нещо, обещавайки да се върне веднага.
Имаше и такива, които все още се щураха насам-натам насред полето — членовете на Кохортата като че ли пищяха и тичаха в кръг, отказващи да се присъединят както към оттеглящите се елфи, така и към събратята си нефилими.
Хелън беше останала там, където се бяха събрали онези, които познаваше — Кадир и Джия помагаха да отнесат ранените от полето, Саймън и Изабел се съвещаваха с Хипатия Векс и Куаси Бедиако, а Джейс и Клеъри бяха отишли заедно с група от другите (в това число Раян и Дивя), за да застанат между Ема и Джулиън и пленниците от Кохортата.
— Хелън! — Ейлийн тичаше към нея през тревата. — Те не бягат.
— За какво говориш? — попита Хелън.
— Ловците на сенки. Отиват, за да защитят града, в случай че великаните, в случай че Ема и Джулиън тръгнат натам. Пълно е с деца и старци. Освен това — добави тя, — ловците на сенки защитават Аликанте. То ни е в кръвта.