![Кралица на въздух и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/2/kralica-na-vzduh-i-mrak-bg-download.jpg)
Кралица на въздух и мрак [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-298-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
Кристина чу как членовете на Кохортата се разпищяха, когато Джулиън се наведе и вдигна Хорас — като великанско дете, грабнало играчка. Хорас, който беше избегнал цялата битка, криейки се зад гърбовете на последователите си, се съпротивляваше и риташе, и пищеше пронизително. Кристина имаше само секунда, за да изпита нещо подобно на съжаление, преди Джулиън да го сграбчи с две ръце и да прекърши гръбнака му.
Запрати го настрани като строшена играчка. Тишината, възцарила се над полето, се пръсна на парчета, когато множеството се разпищя.
Тялото на Хорас Диърборн се удари в земята с отвратителен глух звук, само на няколко крачки от Мануел.
Това не се случва. Това не може да се случва. Мануел, който вече беше на земята, изпълзя назад. Членовете на Кохортата, пленени в Конфигурацията на Малахия, пищяха. Щеше му се да млъкнат. Отчаяно трябваше да помисли.
Религиозното обучение от детството му, безмилостно потискано досега, се размърда у него. Това, което се извисяваше над тях, беше ангелско могъщество — не пухкавокрили бели ангели, а кърваво тъмни ангели на отмъщението, които бяха дали мощта си, за да създадат ловците на сенки.
Тогава излезе Ангел Господен и погуби в асирийския стан сто осемдесет и пет хиляди души. На сутринта станаха, и ето, всички — мъртви тела44
Нямаше обаче смисъл. Това, което се случваше, беше невъзможно. Хората не се превръщаха в огромни сияйни великани, крачещи по бойното поле и избиващи враговете си. Невъзможно бе това да е планът на семейство Блекторн и техните съюзници. Никой обикновен смъртен нямаше достъп до подобно могъщество.
Страховитото сияйно нещо, в което се беше превърнала Ема Карстерс, протегна ръка. Мануел се долепи до земята, но тя не търсеше него. Сграбчи демона ейдолон, най-големия коз на Хорас, и го стисна в юмрука си.
Демонът изкрещя, вой, дошъл сякаш от бездната между световете. Допирът на сияещата ръка на Ема му подейства като киселина: кожата му започна да гори и да се стопява; той изпищя и се разтопи, изтичайки между пръстите й като рядка супа.
На сутринта станаха, и ето, всички — мъртви тела.
Ужасен, Мануел запълзя към тялото на Хорас, от което все още се процеждаше кръв, и го издърпа върху себе си. Хорас не бе успял да защити никого, докато беше жив. Може би щеше да е различно сега, когато беше мъртъв.
Но как е възможно да преживеят нещо такова?
Марк все още държеше Кристина; и двамата бяха неспособни да помръднат. Ейлийн и Хелън бяха наблизо; много други ловци на сенки все още бяха на полето. Марк не бе в състояние да откъсне очи от Ема и Джулиън.
Боеше се до смърт. Не от тях. А за тях. Те бяха страховити и сияйни, и великолепни, и празнооки като статуи. Ема се изправи, след като уби демона ейдолон, и Марк видя огромна пукнатина върху ръката й, там, където някога беше белегът от Кортана. В нея бушуваха пламъци, сякаш Ема беше пълна с огън.
Тя вдигна глава и косата й се разхвърча около нея като златни мълнии.
— ЕЗДАЧИ НА МАНАН! — провикна се и гласът й не беше човешки глас. Беше звукът на тръби, на гръмотевици, отекващи в празни долини. — ЕЗДАЧИ НА МАНАН! ЕЛАТЕ И СЕ ИЗПРАВЕТЕ СРЕЩУ МЕН!
— Могат да говорят — прошепна Кристина.
Това беше добре. Възможно бе да се вслушат в гласа на разума.
Може би.
— Ема! — извика Марк. — Джулиън! Тук сме! Чуйте ни, тук сме!
Ема като че ли не го чу. Джулиън хвърли поглед надолу, без следа от разпознаване. Като обикновен човек, погледнал към мравуняк. Макар че у тях нямаше нищо обикновено.
Марк се зачуди дали такова е било усещането да призоват ангел за Клеъри и за Саймън.
В тълпата настана раздвижване. Ездачите крачеха през полето, обгърнати в бронзово сияние, и Марк си спомни как Кийрън му разказва шепнешком истории за Ездачите, които спели под един хълм, докато кралят на тъмните феи не ги изпрател на лов.
Множеството се разтвори, за да им направи път. Битката беше свършила: сега полето беше пълно с хора, които гледаха мълчаливо как Ездачите спряха и вдигнаха очи към Ема и Джулиън.
Етна отметна глава назад и бронзовата й коса се разпиля по раменете.
— Ние сме Ездачите на Манан! — провикна се тя. — Ние убихме Фирболг! Не се боим от великани!
Хвърли се във въздуха и Делан я последва. Понесоха се като бронзови птици в небето, протегнали мечове.
Ема посегна почти лениво и грабна Етна от въздуха. Разкъса я на парченца като салфетка, направи бронзовите й доспехи на късчета, строши меча й. Джулиън улови Делан и го метна на земята с такава сила, че тялото му изора бразда в пръстта, преди да застине безжизнено.
44
Книга на пророк Исаия, 37:36. — Б. пр.